Записки из концерта на „кварталните пияници“ – Кустурица и сие

Записки из концерта на „кварталните пияници“ – Кустурица и сие

Случвало ли ви се е да седите в някоя зала готови за концерт, миг по-късно да се чудите „Какво по дяволите се случва и къде попаднах?!“, а след още час-два да осъзнаете, че ченето ви се е схванало в разтегната от ухо до ухо, 24-каратова усмивка. Ако все още не сте преживявали подобно нещо, ви препоръчвам да следите афишите и да стискате палци и на краката Кустурица и неговият „не-пушещ оркестър“ да наминат пак покрай нашата географска ширина.

Иначе за изпълнението им в София не знам какво да ви кажа, защото няма такъв концерт, просто няма. На сцената излизат едни хора, сякаш хванати посред ракиено време от кварталната кръчма. Един облечен в университетска тога, друг в кимоно, трети в бял костюм. Та, пиели си хората кротичко и някой насила ги събрал, натикал ги на сцената в зала 1 на НДК и те хал хабер си нямат и идея какво да правят там. За първоначалното грешно впечатление, разбира се, съдейства и звукът в залата.

Не си мислете обаче, че без да искам съм написала „грешно впечатление“. Напротив – напълно нарочно си беше. Защото само 10 минути по-късно, вече сте напълно сигурни, че сте сбъркали в първоначалната си преценка. Музикантите от The No Smoking Orchestra не само знаят какво правят на сцената, но и как да поднесат случващото се с достатъчна доза закачка и смях, така че и те, и цялата публика искрено да се забавляват, докато стане пак време за ракия.

И докато позитивната енергия на музикантите ни залива, звукът в зала 1 на НДК се пооправя и тя неусетно започва да кънти от едно дружно „Fuck you MTV“. По пътеките наизлизат хора, неиздържали да стоят по местата си, а на сцената Кустурица и сие са събрали дузина дами, които подлагат на предизвикателствата на лицевите упори и коремните преси. Сред публиката е открита и новата Жулиета, на която оркестърът нежно припява:

„No greater love Romeo and Juliet

But Shakespeare died and years passed by

Juliet knows everything about Romeo

Except why he tells her no at night“

Всеобщата веселба обхваща дори и университетската тога на цигуларя и го кара да разкрие, криещите се под нея рокли. Малък трик, използван да закове още по-силно вниманието на публиката в него, за да може той спокойно да посвири, поставил лъка си на обувката на господин Кустурица.

И така сред песни от „Черна котка, бял котарак“, „Ъндърграунд“, новия филм на режисьора, времето мина неусетно. За изминалите минути, напомня единствено схващането в четенето. Все пак не е лесно да се хилиш цели два часа. Бисове има, но малко, все пак хората бързат да се върнат отново в събралата ги кръчма. Ще им простим обаче, защото се надяваме скоро пак да ги видим, пък може и директно на среща при масата.

Вижте също и: