Kultur Shock дълбок

Kultur Shock дълбок

Дните се занизаха бавно: понеделник, вторник, сряда… и най-накрая дочаках четвъртък, за да отида в Микстейп за концерта на Kultur Shock и представянето на новия им албум.

Съконцертниците ми бяха ходили на техни лайвове в Босна, в Испания и къде ли не. Нямах представа и колко често групата е идвала в България за послените 10 години (със сигурност е и заради корените на Вал Кисьовски 🙂 ). Имали концерт и в зала Универсиада с билети за седящи места. Умът ми не го побира, как е възможно да се седи по време на концерт на Kultur Shock?
Всеки по различен начин се сблъсква с бандата. Моят също е интересен. Вървях един неделен следобед, миналия уикенд, в градския парк в Благоевград и един приятел ми каза: Знаеш ли коя е другата група, която свири цигански пънк като Gogol Bordello? Kultur Shock e, имат концерт следващата седмица в Микстейп в София.

Въпросът беше само коя група ще ги подгрява. Ами никоя – трудно е да се избере банда, която да се справи със задачата. За щастие, обаче ди джеят се развихри повече от добре – с цял арсенал от пънк и ска. Подгряхме се със Ska cover-и на Manu Chao, Ni Da Ni Ne (Kawasaki 3p), Leningrad, Plastic Bo – Усмивката, Контрол, Кокоша глава, Dubioza, Sublime и много други.

Неусетно очакваният момент настъпи и Gino – вокалистът на групата, се появи с качулка на черно-бели квадратчета и черен
суитшърт. Дългата му брадата беше прилежно прибрана. Клекна с гръб към публиката. Квадратчетата на качулката приканваха към избухване, но всички седяха мирно, чакайки знака с подходящия акорд. Ginо дирижираше. И даде старт. Почнахме се: Hashishi, Tamni Vilajet, Tutti Frutti, Sheitan, Zumbul, Realno… Ориенталският ритъм, примесен с балканския и миксиран със ска пънк, достигаше до душата на публиката, гладна за хубава музика, изморена от политически и религиозни войни и отчаяна от ритъма ‘despacito’. Тази вечер в Микстейп нямаше нищо, което да е ‘despacito’… Скоро брадата на Gino хвръкна на всички страни, както и косите на публиката заради постоянното подскачане в бесни танци. Усмивките и еуфорията във въздуха подсказваха, че вече са минали няколко часа и е станало петък.

Музиката ни беше оплела в своята магия тази вечер: мюсюлмани, християни + народни песни със ска пънк аранжимент. Може би имаше и нещо циганско…

Овладявайки културния шок, продължих да куфея с плейлистата на ди джея до рано сутринта, която продължи със ска кавъри на Manu Chao, Bad Religion… Въобще, бях си като у дома – въртяща любимата си музика.