Рожден ден с Kozza Mostra

Рожден ден с Kozza Mostra

Спускаме върху белите джамбурещи уеблисти и втора гледна точка за рождения ден на Maze. EnJoy!

Автор: The CrazyNinjaDoctor

Този петък клуб Мaze (Мейз или Мазето, както всичко го знаят) отпразнува своя първи (надявам се, не последен) рожден ден с уникален джангър. Гвоздеят на вечерта, разбира се, бяха Kozza Mostra, а преди и след тях имаше интересна смесица от познати, не толкова познати и напълно непознати лица на родната музикална сцена.

Към 9 и нещо вече се търкалях с петицата към Съдебната. Реших да отида по-рано, за да има къде да се наместя, защото знаех, че ще е мазало. Още пред вратата обаче тълпата ми подсказа, че съм позакъснял. Вътре хората се прескачаха, а по-късно всички си станахме доста интимни, отърквайки се един в друг поради ограниченото пространство. DJ BassBlooper поддържаше ритъма на вечерта, докато не дойде време и за първите лайв изпълнения. На сцената изскочиха незнайни за мен войни, които раздвижиха партито, показвайки завиден професионализъм и учудващо добро студийно звучене. След тях за кратко ни удостой с присъствието си и Миленита. Малко импровизации и парчето „Пия за Мария“, за което се включиха Миро от Джанго Зе и Мишо от Футбол и шахмат.

Около 1 часа дойде време и за моите момчета. Наричам ги така, защото наистина ги чувствам като такива. Още си спомням момента, в който се търкалях в калта на първата Беглика 2008-а, под звуците на кларинета на Марински, а дъждът се сипеше ли, сипеше вече трети ден…

Но  да се върна в мазето, че се отплеснах в сладки спомени. Усмихнати, надъхани, изпълнени до преливане с позитивна енергия, с уникално ска реге звучене, без капчица поза, това са Коzza Mostra. Започнаха с „Long long”, „И тогава“, „Весело реге“, после преминаха към по-социалните „Абсурдистан ска“ и „Бели роби“. Не пропуснаха, разбира се, добре познатата ни тема за алкохола с „Ариана“, „Скара бира“, „Скага дъб“ . Мастиката този път не я изпиха/изпяха. Вечерта вървеше в перфектен ритъм, песничките се изтичаха, както споменатият алкохол в нашите уши и сърца, за да завършат с „Като зрънце“. Парче, което след всяко изпълнение на живо ме кара да си го припявам поне седмица.

Както се появиха така и слязоха с обещание, че ще се върнат. И въпреки, че не го направиха, вечерта въобще не беше към края си. Миро от Джанго Зе и още куп заредени хора заформиха джем сешън, за който не ми издържаха силиците. Стегнах си парцалките и се насочих към изхода. И въпреки, че не успях да питам Марински кога най-после ще запишат всичките тези благи мелодии, не намерили място в албума „03-11“, се насочих към изхода, тананикайки си „слънце печи ме да поникна като зрънце, от майката земя…“

 

Вижте също и: