King of Sorrow: Кралят на тъгата иска да управлява само своя път

King of Sorrow: Кралят на тъгата иска да управлява само своя път

Има там едни момчета, които са и все повече ще бъдат крале. На твоето великолепно внимание: King of Sorrow

anna: Здравей, когато за първи път чух името ви, дори без да съм ви слушала, ми станахте интересни. Напомня ми за една отминала песен, която преди много зими харесвах, но само мелодията й ми се върти в главата… По звук не мога да я намеря и в тубата. 🙂 Както и да е, какво ви харесва на вас? Трябва ли да има тъга, за да се създава яка музика?

Ангел: Със сигурност тази песен, която си слушала преди много зими някак е повлияла и на нас. Може би не върху музиката на бандата, но подсъзнателно. Много хора искат да бъдат крале и да контролират света и околните. Кралят на тъгата иска да управлява само своя път.

Михаил: Великият Джеф Ханеман казва в едно интервю, че мрази весела музика. Ние едва ли я мразим, но със сигурност не ни е повлияла така, както тъжната, мрачната или страшната музика… Тъгата, уединението, самотата, идеята за преходността – лично за мен това са неща, които могат да накарат човек да вникне в момента, в който се намира и да отпечата част от себе си върху определен тип медия, без значение дали е музикант, художник, писател, гейм разработчик или нещо друго. В моята лична колекция най-ценните произведения са тези, които съдържат и пораждат истински емоции, а те в повечето случаи не са позитивни. Лично аз трудно мога да си представя да започна да пиша весела музика, освен ако не е с пародийни цели.

Шентов: Сублимацията през музиката и лириката е това, което ни държи на едно парче. В този ред на мисли предпочитам да правя мрачна музика, за да не ми се налага да съм изрод в отношенията си с хората.

Радослав: За да правиш изкуство като цяло, както каза и Мишо, е много важно какви емоции изпитваш по време на творческия процес. Не бих казал, че музиката ни е тъжна. На мен лично ми помага за справянето с негативните емоции. Свиренето в тази банда за мен е като малък катарзис.

Какво ви събра под короната на един крал?

Ангел: Бандата започна от Михаил, с който се познаваме от векове и сме свирили заедно в Expectations, преди да напусна, за да се съсредоточа върху други проекти. За щастие хардкор пънк музиката никога не е напускала живота ми. Може да чуете две години от него в „Bow To My Wrath”.

Михаил: Лятото на 2015 г. като на шега направихме няколко репетиции. Нещата, започнаха да звучат интересно и продължихме. Аз винаги съм искал да свиря наистина тежка музика, но музиката на най-дълго просъществувалата ми банда е по-скоро мелодична и емоционална. С годините осъзнавам, че и тежката, и мелодичната музика имат много важен смисъл за мен, но изначално съм си метълист, ха-ха…

Не знам дали съм го казвал на другите, но фактът, че сме се събрали трима човека от града, в който сме израснали и заедно правим това, което искаме, е много важен. Кара ме да се чувствам по определен начин, който не мога да опиша с думи. Фактът и че съм отново в банда с един от най-важните хора в живота ми също значи много. Мисля, че всеки е в тази банда, за да задоволи различни емоционални и музикални потребности. Шентов го поканихме да свири с нас, защото е жива легенда и мега пич.

Радослав: На барабани съм свирил доста малко като тиинейджър. Може да попаднете на феноменален кавър на „Smells Like Teen Spirit“, в който участвам, някъде из фейсбук (търси, аз не го открих – бел.авт.). Откакто се събрахме преди две години свиря по-сериозно. Иначе, да, родният Сливен ни събра преди доста години с тези хубави младежи. Шентов е скритата лимонка и може би също има нещо сливенско у него.

Шентов: Чудесно е да съм част от автентична хардкор банда след всички тези години на гравитиране около сцената. Попаднах в групата, защото съм жива легенда и мега пич. 🙂 Също така имам черно комби, което определено наклони везните в моя полза. В Сливен съм бил само веднъж официално, като роуди на Cigaretta. Всичко друго е инсинуация!

Черно комби, ха! Явно ви харесват сатанинските асоциации – линкът ви във ФБ е с три шестици, а цената на албума ви е 6 евро и 66 цента. Имате ли нещо общо с илюминатите? 🙂

Михаил: Не вярваме в господ. Не харесваме религиите и всичко, за което са виновни. Правим си шеги с това винаги, когато можем, но същевременно сме и адски сериозни.

Радослав: Преди известно време си бях пуснал да гледам сериала „Луцифер“. Гледах го до сутринта и реших да отида до кварталния магазин за кафе. Сметката ми беше 6.66 лв. Няма какво повече да кажа… ха-ха.

Шентов: Не знам нищо за илюминатите… повече симпатизирам на Телемитите.

Ах-ха-ха. В тази връзка, дайте малко повече информация относно лейбъла, през който съвсем скоро издадохте и дебютния си албум, Ugly and Proud.

Ангел: Ugly and Proud Records е български хардкор пънк лейбъл с вече почти 30 издания зад гърба си, основно на плочи. За жалост неговата работа е доста по-ценена и позната извън страната, което много се надяваме скоро да се промени. С малки изключения (например миналогодишната двойна плоча на КПД-0) той работи основно с чужди банди, но Николай, който движи лейбъла ни е добър приятел, повярва в музиката ни и дебютният албум на банда само с два концерта зад гърба си е факт на плоча. Без евтини сд-ри, без флашки, без булшит. Музика на винил, каквато бихме си купили и самите ние.

Къде още мислите да представите новия албум, след като забихте на 10 юни в Mixtape 5?

Михаил: След два концерта в София, в две поредни седмици, тази неделя отиваме с Feedbacker до Варна на гости на нашите приятели Outrage. Планираме да видим морето, да ядем в Годзила и да посвирим. Имаме планове за още концерти по света и у нас в рамките на тази и следващата година, но тях ще обявим, когато е ясно всичко.

Екстра. Пропуснах ли да метна някаква важна питанка?

Ангел: Забрави да ни попиташ колко е трудно да се прави музика в България, за да можем да ти кажем, че всъщност не е и да добавим, че е доста лесно. А да, забрави да ни питаш и защо на плоча, за което да кажем, че това е форматът, на който най-много обичаме да слушаме музика и е крайно време българските артисти (и слушатели) да се обърнат към него с по-голямо внимание.

Михаил: Забрави да ни питаш откъде могат хората да си купят албума – има го за дигателен даунлоуд в Bandcamp профила ни, има го за стрийминг във всички платформи, които могат да ви хрумнат, има го на плоча в сайта на Ugly and Proud Records – това е и най-добрият начин, по който бихте могли да го притежавате и да ни подкрепите същевременно. Винилът го има и в магазина на нашия приятел Дидо Пешев Bare Hands Society в София. Ще се постараем да го има и в други градове скоро!

Радослав: Аз искам само да кажа – подкрепяйте бандите, които ви кефят. За да ги има трябва да ви има и вас!

Вижте също и: