Kan Wakan in Phantasmagoria Land

Kan Wakan in Phantasmagoria Land

When I say KAN, you say WAKAN… и отлитай на крилете на новия фантасмагоричен албум от един талант, който сме забелязали отдавна… И не сме единствените.

Kan Wakan за Phantasmagoria, за Outlier Festival, за връзката Лос Анджелис, София, Лондон, Берлин и призраците от миналото и бъдещето…

AVP: Здрасти, как си? Къде те намираме?

Kan Wakan: Здрасти и от мен, в Лондон, на път към София.

Готов ли е новият албум или още се пече в студиото?

С гордост докладвам, че е финално готов и излиза глобално дигитално на 31 август.

Колаборациите са запазена марка на Kan Wakan. Сподели някои имена и готини случки от работата по новата продукция.

Phantasmagoria Vol. 1 ще е първа част от трилогия. Тук като гости участват Elle Olsun, Софийска филхармония,  Gene Coye (Flying Lotus, Mark De Clive Lowe) и Ian Chang (Son Lux). Работих по този албум три години, записван е на различни етапи в Лос Анджелис, София, Лондон и Берлин. Голямо приключение на три континента цели три години!

7.27

7.27

Публикувахте от Kan Wakan в Четвъртък, 5 юли 2018 г.

Какво следва след първа част на трилогията и какво се крие зад тази мащабна идея?

В един момент просто стана ясно, че пиша три отделни части на нещо по-голямо. Не просто начало, средна и завършваща част, а някак съвсем отделни една от друга, с всяка нова песен. Накрая песните надхвърлиха с много дължината на един традиционен албум. Отпечатването му на винил или CD също щеше да е предизвикателство. И всъщност ограниченията, които поставят тези физически преносители, по много интересен начин повлияха върху раждането на идеята в крайна сметка.

Фантасмагория е огромна къща с много врати и, докато прекосяваш всяка стая, до която води всяка врата, настроението се променя, а всяка отделна песен носи своя собствена история. Фантасмогория е да измисляш истории, особено такива, разказвани в сенките на здрача, където се събират призраците на миналото, настоящето и бъдещето. За мен фантасмагория е това – да слушаш разкази за духове в тъмното и да гледаш играта на сенките. Все едно си край лагерен огън и някой разказва страшна история, която после те преследва. Или слушаш за духове на верандата, току под звездите… И започваш да се пренасяш в друго пространство, завладян от въображаемото, контраста на светлина и мрак.

Какво се случи с теб през тези четири години между дебюта ти с Moving On и съвсем новия сингъл Indigo?

Веднага след турнето за Moving On работих по филмов проект, написах музиката за филма Dead Draw. След това композирах музика за други артисти като Moses Sumney Thundercat, Rachel Fannan, Steady Holiday, Keenan O’Meara, Kadhja Bonet, Ivo Dimchev и още. Бях започнал работа и по някои мои парчета, които станаха рамката на новия албум. С всяка нова колаборация, всичките с любими мои хора и приятели, осъзнавах, че това са сякаш глави от книга – всяка те води към следващата.

Какво имаше в слушалките ти, докато измисляше новия албум?

Някак предпочитам случайни звуци, без да се фокусирам много откъде точно идват, така ритъмът и мелодията постепенно несъзнателно стават част от речника ми, независимо дали ще е нещо, което ще чуя по радиото или в супермаркета, или пък ще е звукът на минаващ наблизо влак. Не се впускам много в друга музика, докато работя по мои неща. Докато композирам, съм в нещо като медитативен етап, който лесно може да бъде разсеян или повлиян, а аз искам музиката да се ражда естествено. Когато съм вече в етапа на смесване, обичам да слушам музика, която естетически е от същата вселена.

По какви странични проекти работиш напоследък? Филмова музика? Продуциране за други артисти?

В момента работя по завършването на втора и трета част на Phatasmagoria, по музиката на един инди филм, пиша неща и за George Cosby, Lauren Ruth Ward, Alexander Vincent и Saigo.

С кого би искал да работиш в следващ проект?

Ще знам, когато се случи. Има толкова много хора, с които бих искал да работя, но то не се случва просто така, по желание. Обикновено е съвсем неочаквано при мен. Това е красотата на тази работа. Понякога тя сама те намира.

Кой е най-яркият ти спомен от България?

Как чичо ми Стефан Линев дирижира операта АИДА на Верди в София. Било е някъде 1993. За първи път бях на опера, а и изобщо на концерт и си спомням, че бях удивен, да не кажа ужасен от динамиката, с която оперните певци пееха, облечени в странните си костюми. Беше божествено!

Как ти се струва сцената в момента тук? А какво се случва със сцената в слънчева Калифорния?

Калифорния е огромно място с безкрайни възможности за всичко, което ти хрумне. Абсолютно всяка вечер можеш да гледаш абсолютно различен артист на живо някъде. До края на живота ти можеш да не повториш име. Но понякога можеш и да се изгубиш в това море от възможности, разбира се. Особено ако нямаш стабилна идентичност и собствено светоусещане. За един музикант може да бъде и Рая, и Ада. Зависи как се настроиш.

Всеки път, когато се връщам в България пък, се запознавам с нови и нови таланти тук. Творческата атмосфера в София е много силна. В сравнение с Ел Ей, естествено, се случват много по-малко събития, но понеже възможностите са ограничени, качеството е много високо. Музиката се цени и хората се вълнуват от нея, което създава чудесна атмосфера и отваря врати за нови неща.

Фен съм на много различни български артисти, с някои от тях съм имал честта да работя като Иво Димчев, например. Той ще направи и специален сет на мини-феста, който организирам на 15 септември в Маймунарника и на който на живо ще представя за първи път пред българската публика новия ми албум.

Какво още да очакваме от лайв събитието на 15 септември в Маймунарника?

Поканил съм и други интересни имена от локалната сцена като Les Animaux Savages и Dead Man‘s Hat. Водя и гости от калифорнийската и британската сцена. Имена като George Cosby (UK), Alexander Vincent (CAN) и Rachel Fannan (US). Събитието се казва Outlier Fest, не го пропускайте! За мен то е важно, защото ще събере на едно място артисти от различни светове и това е една малка стъпка към едно по-вълнуващо бъдеще.

Скоро ще обявим програмата по часове, билетите вече са в продажба в мрежата на Eventim и онлайн.

Ще има ли още един сингъл преди концерта ти в София?

Indigo беше четвъртият сингъл, който пуснах преди премиерата. Останалите 7 трака от албума ще чуете на 31 август. Планирам да издам лимитирана серия от албума на CD за България. Ще можете да го намерите, ако дойдете на 15 септември в Маймунарника, както и след това на селектирани места.

cover photo: Emilio Guerra

Очаквай скоро и игра, в която ще раздадем Phantasmagoria Vol. 1!

Kan Wakan – No Line – Live in Sofia

Had an incredible time performing in Bulgaria this year. Here is a live version of new song "No Line", beautifully captured by the kind folks at Съвременни бохеми Contemporary bohemians in Sofia. Many thanks to them, my band, SAÍGO , Polina Gerasimova, Hristo Rachev and Sofia Live Club for sharing the good vibes.

Публикувахте от Kan Wakan в Сряда, 11 октомври 2017 г.

Вижте също и: