Kan Wakan и убийствената красотата на слънчевия танц

Kan Wakan и убийствената красотата на слънчевия танц

Георги Линев се срасна с Kan Wakan и започна да надвисва над софийски клубове и настроения, докато не настана време и проектът да роди троен албум.

За него и за самия него; за лукса на себеопознаването и за примитивните форми; за щастието като смърт и упоритата лудост – Георги Линев.

This post is available in English – click here

anna: Здрасти, отдавна познавам музиката ти, а сега, с няколко въпроса се надявам да стигна и до теб… Какво мислиш за самия себе си? Що за човек създава подобна музика?

Георги Линев (Kan Wakan): Здрасти, радвам се, че можем да си побъбрим. Що за човек съм… Хм, прекалено философски въпрос. Вглеждането в себе си е лукс. Трудно е обективно да разбереш какви са подбудите да действаш по определен, естествен за теб начин. Аз се лутам между упоритостта и лудостта, докато търся начин да се изразя чрез музика и изкуство. Винаги създавам без да знам защо… Очаквам да излезе нещо различно, а често то не се случва. Но продължавам да опитвам. Може би съм просто един щастлив човек, който на сляпо пресъздава колективното неосъзнато… И ето ме, отново разсъждаващ относно това как да облека в думи няколко неща от заобикалящия ни свят, доколкото трансцеденталните примитивни форми на комуникация позволяват… Ти си виновна. 🙂

Така е, да продължим с примитивните форми на комуникация… 🙂  На 21 май в Sofia Live Club ще е премиерата на твоя троен фантасмагоричен албум. В официалното му представяне се твърди, че „тройният концептуален албум се равнява на дълго пътуване, защото отнема 3 години за реализиране“. Разкажи ми повече за това пътуване – има ли начало и край, през кои страни минава?

Напоследък си мисля, че то е безкрайно… От една страна го усещам като нещо временно, а от друга е ужасно напрягащо да продължаваш да удряш топката по игрището. Ето, Kanye West издаде албум напоследък, който продължава да усъвършенства. Това е и моето усещане в този момент, когато още продължавам да вкарвам финални щрихи на албума… Пътуването ми няма ясни пътища, начало и край. Някои демо-та бях започнал още през 2013 г. в LA и оттогава насам всичко е като във фантазията на видеоиграта Zelda. Лека-полека се разкриват още и още възможности, появяват се нови талантливи хора, с които взаимодействаш… Почивките, които правиш по пътя също са важи, за да можеш да се взреш във формата, която проекта приема… Предизвикателството е именно в поглеждането назад и преценката на ситуацията спрямо придобития опит. Мисля, че никога няма да направя пак подобен албум…

Говорим си само за Kan Wakan. Има ли още музикални проекти, които остават в сянка?

Аз съм композитор и продуцент на пълен работен ден. Постоянно се забърквам в странични проекти. Например създадох музика за филма Dead Drawкойто вече обикаля по фестивали в САЩ. Наскоро го гледах по време на Newport Film Festival, филмът е фантастичен. Замесен съм и в продуцирането на албуми за Moses Sumney, Иво Димчев и Рут Колева.

Давал си много интервюта, говорил си за трудния преход от живота тук, в София, към този в LA. Има ли нещо, което не си споделял досега?

Със сигурност има какво да споделя, иначе щях да бъда непоправимо скучен… Което е, може би, най-отвратителното нещо, което мога да бъда. 🙂 Ще се радвам да живея пак в София… Това е родният ми град, който чувствам толкова близък. Не е идеалното място, но никое не е. А аз не съм човек, който иска да остане на едно място за продължителен период от време. Това ми помага да се адаптирам при промените в живота ми… Когато знаеш, че не можеш да контролираш всичко, концентрираш енергията си в използването на промените като възможности, чрез които да следваш мечтите си.

Като малък си бил запален по футбола. Привърженик ли си на някой български отбор?

Само Левски!

ОК, да не продължаваме темата. 🙂 В едно интервю казваш, че kan wakan на индиански означава танц на слънце. Търсиш ли противоречие между името на проекта и мрачните парчета, които създаваш?

Забелязал съм, че винаги търся противоречието, защото заради него нещата се привличат и отблъскват… Създава се напрежение, което води и до приемственост, за да се роди история. Тя може да се изрази чрез песен или чрез всяка форма на изкуство.

Слънчевият танц може да е най-прекрасният, весел и мирен начин, чрез който да се радваш на живота, но с него може да празнуваш и смъртта… По същия начин мрачната музика може да ободрява и успокоява, точно заради тъгата и красивата тъмнина, която носи.

Какво е да подгряваш Arctic Monkeys и Royal Blood? Имаш ли добри приятели популярни музиканти?

Познатите ми известни музиканти са като всички нормални хора. Разбира се, за мен е голяма чест да участвам в концерти заедно с талантливи музиканти, но тяхната популярност не означава нищо извън медиите. Аз съм късметлия, защото правя музиката, която искам да създавам и съм заобиколен от хора, които го оценяват и ме подкрепят.

Каква е най-ужасяващата музика за твоите уши?

Няма някакъв конкретен жанр, който да мисля за ужасен… Вярвам, че качествена музика може да звучи във всеки стил. Дори чалгата може да е интересна, поставена в различен контекст.

Считам, че ужасна музика се създава, когато някой иска да бъде забелязан, когато артисти искат да са на върха, независимо на каква цена. И всичко това ни се представя като „забавление“, а всъщност това е Троянския кон, който навлиза в мейнстрима, за да превърне масовата публика в консуматори с притъпени усещания и емоции. По-възвишените чувства карат хората да се замислят какво им се продава и да оценяват различните продукти, понякога и негативно. За щастие винаги ще има поле за изява и за талантливи музиканти, така е било, така ще бъде и за напред. Но трябва да има противоречие, баланс и контраст, за да може да се стимулира промяна, растеж и сътворение. Това кара креативните хора да изследват нови и нови пространства…

Благодаря за контрастно балансираните думи! Изследваме твоите красиви фантасмагории в Sofia Live Club на 21 май.

Вижте също и:

This post is also available in: en