СЕЧ с ЖЛЪЧ (и обратно)

Жлъч, Цър-пър

СЕЧ с ЖЛЪЧ (и обратно)

Едно нацепено аудио жлъчно говорене с ЖЛЪЧ

Май беше неделя и София току-що бе въздъхнала с облекчение. Една освободена, дишаща гръд. Баш, да, София дишаше. Растееща, нестаряща и великолепна по своя особено специфичен начин, който не е за мнозина да бъде разбран. Обстановка проста. Среща на Пилоните на НДК с широка идея за нищо конкретно след това. Трима човека, снежна, студена, строга и някак нежна София, щедро предоставяща себе си за разходки от всякакъв вид и род.

Намерихме се след леко дву-триминутнo закъснение, разпознахме се, преброихме се, поогледахме се и тръгнахме без някаква посока, ама все пак към кучешката зад Хилтън – само като за начало. Някой уместно изтърси някаква си поговорка, гласяща, че краката дърпали натам, накъдето дърпало било сърцето.

Трима души. Единият леко покъркващ от сутринта кехлибарени течности с много ясен произход, един рус заплес и едно столично МС от Борово – Мати Стоянов, по-известен напоследък като Жлъч.

Идеята беше също малко нещо нестабилна, но, за сметка на това, гъвкава и отворена; трябваше да си говорим и в последствие да уточним някакви по-конкретни моменти. То така и стана. Нещата си протекоха естествено и лекичко:

 

ЖЛЪЧ„Здрасти!“

„Здрасти!“

„Ти ли си?“

„Да, вие ли сте?“

„Да.“

„Работиме ли?“

„Работиме.“

 

Много проекти, много работа, много неща, трима души и талази от разговор, дето е трудно да бъде подреден, понеже участват: 1. А-група столично МС;  2. Б-група русо момиче и 3. В-група уруд с избеснeли маниакални очевадни акценти на поведение.

Та, краката ни ни водеха и, не щеш ли, озовахме се на Витошка в по-скритата й, дискретна и интимна част. Диаметрално противоположна на фонтана, който мяза на бълващ цирей, излязъл от земята, за прослава и естетическо наслаждение на всички прасета от столичния хайлайф.

Та, там, де, на църче-пърче, батенце. Трима човека, за единия – кюфтета с боб и зеленце, за другия – уиски с кафе, а за русото чудо – невъзмутимо свидетелство на разговор.

Следващото е опит за разчесване на разни разнообразни темички, които касаят всички ни. Колективно, тримата, категорично заявяваме, че нищо от съдържанието на разговора е разпознато като информация, имаща стойност на научен факт. Това е просто разговор, породен в един столичен зимен ден от трима души, които за пръв път правят това, което правят, а именно – опитват се заедно да усетят пулса и меките рамки на Добрия Разговор.

ЖЛЪЧБихме Ви помолили да слушате внимателно, в случай, че Ви е интересно, да бъдете критични, но хладнокръвни и незлобни в критиките си. Нападайте аргументите, а не хората. Нека спазваме също и другите прочее правила, изкристализирали с течение на епохите, целящи оптималността на прогреса, който един Добър Разговор би могъл да обещае…

Аз: Откъде почваме… Слушал съм ти интервюта, в които казваш как към четвърти клас правиш рима с Камчатка… Да стартираме с Камчатката…

Жлъч: Да бе, от четвърти клас е моят първи студиен запис. Няма да повярваш, ама тогава бях във вокална група с един куп хлапета и ръководител, който ги учеше да пеят. Различно е от детски хор, защото в хоровете носят униформи, има някаква дисциплина

Аз: Да, да…

Жлъч: И благодарение на това нещо имах късмета да се докопам до сцена и да загубя страх да говоря…

[media link=https://soundcloud.com/an-asparuhov-nikolov/cut-1-djamborecom]

И тъкмо да изгубим следите на говора, иззвънява телефон – бащата на Жлъч. „Баща ми е авторитет – аз му помагам да твори (художник е), той ми помага да творя…“ Става ясно, че Мати работи с неговата кръв. Да, той му пуска своите парчета, дори тези „със 700 гадости и псувни“, а баща му знае много добре защо го прави (това).. Еми, той ти е баща, бе, к****е! „Не, бе, не, защото от време на време ми е казвал – ти прекаляваш, и тогава аз го разбирам.“ Продължаваме, продължаваме…

Аз: Какво разправяше за ръководителят ти във вокалната група – Митко Костанцалиев?

Жлъч:

… а, аз, смисъл, вече и не можех да пея, защото ми мутираше гласът. И какво? Да ходя там да се правя на рапър във вокална група. То, когато станеш на някакви години вече става смешно…

Русата: Какво като е смешно 🙂

Жлъч: Да бе, всъщност, имаше и някакви момчета и момичета на по 16, които имаха не лоши рап текстове за тогава, а участваха по фестивалите за детски песни... Даже имаха по-добри текстове от на Мишо Шамара, сещаш се… А през това време, точно тогава, половин България слушаше Шамара.

Аз: То тогава и се обличаше като Шамара, което беше…

ЖлъчЖлъч: Не ме разбирай погрешно – аз имах и имам различни приятели, тогава и сега – едни ебати джи-тата, и някакви изключително естествени, и от ония, които са скейтъри и не знам си к‘во…

Русата (рязко): Абе, дай за нещо сегашно. Разкажи за албумът ти, който предстои да излезе. Кога, къде ще е промото…

Жлъч: Албумът „Удар“ излиза на 24 януари, тогава ще е и промото, планираме да е в любимия бар 4 стаи. Албумът е почти готов, само доизбарваме нещата със STARTERAs от X-Team, на който поверихме оформянето на звука, а той е наистина човекЪТ за нас, той ги прави нещата, наистина – най-бруталниЯТ…

Аз: С кои неща се разделяш чрез този албум?

Жлъч: Ами, с келешлъка… Лекомислието, безотговорното поведение, излишната простотия. Общо взето съм стигнал до епицентъра, до апогея на тия неща с този албум… Ама едновременно с това, Ударът е зрял и премислен. Много идеи чакаха прекалено дълго, за да се случат – текстове и бийтове…

В албума влизат късо и дебело 13 парчета, със средна продължителност 3 минути… Доста са шашави всичките; има някои, които са супер кратки, има някои по 5 минути. Аз обичам хем да има изригвания, хем изригванията да са изчерпателни. То е яко, ‘щото, ако е кратко, изчерпателно и ударно, ти е кеф да си го пуснеш пак… Една част от парчетата са с припеви, друга – изобщо нямат, просто защото са СЕЧ.

Долуподписваме се колективно:

Тримата

Наздраве и могъща 2015!

ЖЛЪЧ / ГЕНА – Ключов, Решаващ
[media link=https://www.youtube.com/watch?v=4R11YbMKfEk]

 

Вижте също и: