Ive Mendes изцежда погледи като лимон

Ive Mendes изцежда погледи като лимон

Пищяха ни ушите за концерта на Ive Mendes още отпреди месеци. А когато часът на съдбовната среща удари, НДК-то на културата беше залято от влажен бриз, който бразилката леко навяваше с изтънчената честота на вибрациите си.

снимки: YoYo

Следвайки изящните гънки на тялото и гласа й, с едно завъртане около оста на зала 1, се озовах на плажа в Рио. Нищо, че всичко около мен беше тъмно и мрачно, защото в залата си царяха 50-те нюанса на черното. Не знаех имената на песните, нито пък ме интересуваше тяхната последователност на изпълнение, защото Ive Mendes не беше дошла само да изпълни няколко парчета. Тя дойде, за да си поговорим „на босо“ и да преведе на езика на всеки един от заслушващите се понятието bossa nova.

Колко по-хубаво е да слушаш как Ive Mendes пее, а не да проследяваш разсъжденията между песните й. Много приказки за лека нощ изговори Ive, кои смислени, кои за Дарвин, динозаврите и изрусените бразилки, но това, което помня е начинът, по който пресъздава топлината на тоновете. Освен бразилски пясъчници, залези и загорели жени, се сещам и за… котката от клипа на Alt-J, която пада на мека възглавка. Защо на някои хора им е по-лесно да бъдат топли, меки и да имат вкус на тръстика? На Ive Mendes всичко това й се отдава с лекота и да я слушаш и гледаш е все едно да се опияниш от сладка кайпариня. След поклащанията й се чувстваш изцеден като лимон и готов да прегърнеш и най-големият изрут непознат, седящ кротко до теб в черната зала.

И когато отидеш следващия път до Рио, заслушай се в бръщолевенията на океана. Може би тогава ще доловиш и шепота от A Beira Mar…

Quando vi voce chegar, só sabia que era meu
sentimento à beira mar, um destino batendo com o meu
Amor, e era amor e era amor. Senti que era amor