It’s a small world. I Like Fest.

Smallman

It’s a small world. I Like Fest.

Светът е прекалено малък, за да му убегнеш по айляшки. Остава само да се размърдаш някъде на юг (към майна таун) и да разбереш значението на думи и усещания с пловдивски корен. Айляк, лайка, царевичок…

Проверявам освен малкия свят наоколо и широкото уеб пространство за характерни майна фрази. Натъквам се на своеобразен „превод“:) :

|“Майничка, на това жамборе ми е много гот и густясвам, като бройкам гаджуриите, но започва да ми писва и ще се чупя. Ще гилам при моруците да си кльопна топло хабе и нещо завързано, че съм много абизан, а после ще се накъртя в моя пичиз.“

По националното радио този монолог би звучал така: „Приятели от Пловдив, на този купон ми е добре и добре се чувствам, като гледам момичетата, но започва да ми омръзва и ще си тръгна. Ще отида при родителите си, за да хапна топъл хляб и нещо по-специално, защото съм много гладен, след което ще подремна в стаята си…“|

Из „В търсене на изгубените пловдивски думи“

Но да не се разсейвам, въпреки че в Пловдив думите и слънцето пекат и на мене ми е гот… В айляшко настроение и размятала няколко горещи изрази, припкам под тепетата в търсене на Младежкия хълм, който ще ми поднесе на тепсия „клубен айляк„. I Like Fest и Smallman, DJ Smile, Daffonso, Sofia Dub Club, Soundforia, ЛокМаруху, Габана и Plastic Bo за втората вечер в програмна схема. Първата е безвъзвратно пропусната (за жалост).

След майна кръговрати продължавам да съм под жарещото слънце, с леко притворени кепенци, но в правилна посока. Присветва нейде там оградената поляна и разкошнотията от предстоящо музикално попадение. Явно сме се натресли на втория ден прекалено рано и в 15 ч. повечето хора реанимират. Избираме свободно място и за 3 минути при нас довтасват познати физиономии и коси. I Like Fest. It’s a small world. По всичко личи, че е 30-ти август. В натежалата младежка мараня витаят истории за отминало лято 2014. Каканижат приказки за Broken Balkanz, EXIT, БегликаWakeЪп! и, и, и… Толкова разбързано е минало всичко, че впрягът на малкия свят се е изстрелял в орбита, за да оглуши и I Like Fest. Нищо не липсва на айляшката поляна – подкосен треволяк, бирени усмивки и реге дъб лютеница. Може би само маранята натежава, а не множеството зашеметени хора, ама си мисля, че това е заради пека и шосето. След диджей сетовете ще ме лъхне на оживление, мисля си…

SmallmanВ мисли и обиколки се паркирам по-напред към сцената, за да чуя ЛокМаруху. Промивам си мозъка с изтрещяла музика и се усмихвам на текстове за дунапрени и мечета. Чревоугодническото се събужда в мен (никога не е заспивало дълбоко) и при споменаването, че той/тя е месцето в моя дюнер. Ех, вкусни и яки са тези напеви. Замечтаха ме тез момчета и оправдаха наименованието си – лек срещу стреса на стомаха, примесен с етер и спирт. От Plastic Bo не можах да дочакам култовата песен за Ставри, който гледа динозаври, поради разходки и запознанства със земляци. Дали са я разхвърляли сред айляк общността?

Завръщане за Габана. Още не е толкова пълно, колкото ни се иска на всички, обитаващи малкия свят, ама нали сме на айляк – няма значение. Вече не се издържа за появата на Smallman. Пауза, залюляване в хамак и после пак на крак. За това, което хипнотизира очи и уши. Туул с гайда. Инструменти с хора. Нещо се случва и ще продължава така още час. Ама в този един час не се усеща кой какъв е и за какво е дошъл. Свeтът е толкова голям, а в този момент се е свил в едничък Smallman. Продължавайте да разказвате, продължавайте да гайдарите, за да го има това безвремие, независимо дали се зове айляк или другаг. I Like the small world.

Вижте също и: