Idan Raichel for the soundtrack of his life

Idan Raichel for the soundtrack of his life

Припкаме по улиците с въодушевление, посрещайки септември и подсещайки се, че израелският музикант Idan Raichel ще има концерт в Nu Boyana по случай Фестивала на толерантността (Tole-Fest). Датата е емблематична – 17 септември.

Благодарим на Nu Boyana за възможността пратеникът на DJambore.com с кодово название Цвете да разговаря със самия него –  Idan Raichel. Виж как им се получи…

Цвете: Още ли усещаш песните, които си писал преди 10 години близки до усещанията ти в момента?

Idan Raichel: Да… детето не спира да живее в мен и определено все още усещам всяка една песен, която съм написал като част от моя характер. Все още разбирам първите думи, които съм изрекъл като малък и няма да забравя какво е чувството да бъдеш тийнейджър… Затова всички мои песни са еднакво близки до същността ми. Те са саундтракът на живота ми.

Цвете: А какво не спира да човърка ума ти сега, от какво черпиш вдъхновение?

idan1Idan Raichel: Определено това е семейството ми – двете дъщери и жена ми. От тях черпя вдъхновение. Това, което винаги също ме е интересувало е социалните промени и тяхното значение. Желанието да приемаш, да толерираш… Необходимостта от намиране на общи пътища между култури и способността на хората да бъдат заедно.

Цвете: Понякога, за да бъдат заедно, хората се нуждаят от съвет и мотивация. Какво те стимулира да продължиш да търсиш изход от дадена ситуация, която те изтощава?

Idan Raichel: Мисля, че дисциплината е нещото, което ме мотивира. Разбира се, когато съм вдъхновен е лесно – просто отивам в студиото и записвам. Но, считам че дисциплината те провокира да действаш, дори когато нямаш вдъхновение. Затова препоръчвам на хората да са дисциплинирани и да се отдадат на действието, независимо дали то се изразява в практикуване на нещо, четене, писание и т.н. Дори великият художник първо се вторачва в бялото платно и след това създава шедьовър. Търсете движението, то ще ви отведе при вдъхновението.

Цвете: А накъде отвежда толерантността? По какъв начин се злоупотребява с нея?

Idan Raichel: Считам, че толерантността е една безкрайна способност… Усещането към нея е различно в различните ситуации. Аз лично не мога да понеса, когато хората ме лъжат… Тоест имам нулева толерантност към нечестността. Но от друга страна, когато разбереш защо някой те е излъгал, достигаш до възвишено ниво на толерантност. Сложно е за обяснение. Мисля, че колкото повече израстваш като човек, толкова повече се научаваш да разбираш напълно съществото, което стои срещу теб.

idan3

Цвете: Значи си се научил да разбираш хората. Как точно подбираш музикантите, с които работиш? Директно ги каниш или ги проучваш внимателно?

Idan Raichel: Благодаря ти за въпроса! Да подбираш хората за проект е един продължаващ във времето, непрекъснат процес, от който черпя вдъхновение и от който самият аз се уча.

Естествено, продължавам да слушам mp3-ки и линкове в youtube, които ми изпращат артисти. Тогава усещам, че всяка една песен е различна сцена, на която трябва да играе точно определен човек. Работил съм с повече от 150 музиканти, най-младият, от които е едва на 16, а най-възрастните са на по 83 и 91 години. Но, независимо колко опит имам с различни артисти, все още усещам предизвикателството при работата с всеки един от тях. Усещането е като за пътуване без посока – започваш да търсиш подходящия певец и не знаеш докъде ще стигнеш. Наистина не знаеш. Понякога сам трябва да прецениш дали си стигнал…

idan2

Цвете: Препоръчай ни нови израелски артисти, на които задължително трябва да обърнем внимание.

Idan Raichel: Препоръчвам Ви великолепния писател David Grossman… Потърсете в Google и информация за израелската киноиндустрия, чуйте изумителната Израелската филхармония. Ако искате да разберете повече за израелския фолклор, проследете творчеството на Naomi Shemer. Тя ме вдъхновява истински.

Благодаря за интервюто! Ще се видим скоро в София!

снимки: Elad Weissman, Click Event, Eldad Rafaeli, Benjo Arwas

This post is also available in: en