Пътуване във времето на 90-те

Пътуване във времето на 90-те

Има едни култови песни, с които всички ние сме израснали. Или поне сме израснали тези, родени някъде през 80-те години на миналия век и свидетели през целия си съзнателен живот на този така и несвършващ преход.

Сигурна съм, че всички сме имали любовни трепети, първи купони, сблъсъци с алкохола и цигарите и всичко това под съпровода на именно тази музика – музиката на 90-те. Може би и затова тя ни е толкова мила и с танцова стъпка се отправяме към второто издание на I love the 90’s.

Определено оставам приятно изненадана от преобразяването на Зимния дворец, явно всичко било възможно, стига човек да има желание. Прожектори, светлини, ефекти, чак да не му се вярва на човек. Пък и звук имаше и то добър, и усмивки, и радост, и готовност да се раздадем под ритъма на 2 Unlimited, Snap!, DJ Sash! и NANA.
Да кажем обаче, че си останахме до голяма степен само с готовността. Изпълненията на дългоочакваните звезди на 90-те бяха кратки и прекъсвани от дълги сетове, на едни уж известни диджеи, които пускат из градските софийски дискотеки. Кратки и доста недостатъчни за гладните ни музикални души, които бяха залъгвани с музиката от пулта.

Чувството за изкуственост не ме напусна дори и докато слушахме най-известните им песни – онези под чиито ритъм сме се вихрили в култовите детски дискотеки на Ялта и Индиго. Сякаш музиката на 90-те се беше превърнала изведнъж в нещо създадено предимно „на компютър“ и тук там гарнирано с вокали. Вокалите вярно си бяха на живо, но май ние като публика вече сме станали по-претенциозни и придирчиви в морето на музикалните събития.

Все пак не мога да отрека, че определено се „разбих“ под ритъма на DJ Sash! и неговите Ecuador и Adelante. Жалко само, че този дижей беше оставен за десерт и малцина бяха оцелелите до края, за да му се насладят. Утешителен е обаче фактът, че той доста обича българската публика и по цели лета пуска в едни дискотеки в Слънчев бряг – та общо взето, който иска – може да му се наслади на морето.

Относно останалите изпълнители – радвам се, че ги чух и видях на живо, но определено бих предпочела в бъдеще да си запазя спомените и да си ги слушам вкъщи – директно от компютъра, или поне в някоя хубава дискотека с по-скромен вход. Радвам се обаче определено на организаторите, които дадоха добър пример с подхода си спрямо пушачите и за пръв път на такова събитие в 1-2 ч. през нощта стюардите продължаваха да правят учтиви забележки на пушещите вътре в залата и да ги приканват да се наслаждават на фаса някъде отпред. Като непушач – определено мога да Ви кажа – много мерси :)!

Вижте също и: