Хубава си, моя Беглика 2016

Хубава си, моя Беглика 2016

Хубавата Беглика те омайва, за да се завъртиш около себе си. В огледалния свят.

обектив: Гроздан Георгиев

който веднъж те погледне,/ той вечно жалее,/ че не може под твоите/ сенки да изтлее…

Представи си Беглика не като фестивал, а като местност, вселила се в самодива. Тя те примамва, изкушава, разплаква, усмихва и дори мами. Мистична като сутрешна водна мъгла и чезнеща като удар върху метален тъпан (сещате ли се за извънземните чинии, които издават космически звуци от рода на тенджерата? Беглика фест 2016 приюти виртуози, които обладаваха и тези музикални инструменти). Беглишката самодива пак се яви около края на август и изкара на повърхността крайно потулените в сетивата ни искри.

1Тези искри изплуваха само за два дни от програмата на феста – събота и неделя. Два, два, ама бяха достатъчни, за да ни вкарат не във филма, а в приказката на Беглика 2016.

Нахлуването в утробата на фестивала предлага познато разпределение на работилници, магазинчета, палатки, сцени, дървеса и язовир от минали години. Залагам на интуицията си и за първи път се озовавам волно навреме за записване за „круиза“ до Островът на тишинавтите. Тупкат ми краката и душата, защото за тихия кът ми е разказвал още Стефан Чечигоа кой знае защо още не съм се спускала към острова. Най-накрая дойде и нашият ред да запърпорим с моторната лодка към откъснатата земя…

„Тук“ и „сега“ усещането на Островът на тишинавтите се размива в „там“ и „преди“, защото той съществува само понякога. Точно на място за Беглика и за моето търсене на отминалата сетивност. На тихата земя съм и там сме заведени, водени, посочвани, пипани, размити. Обикаляме и хем сме „сме“, хем сме сами. Чувам концерта на природата, със сигурност основна част от фестивалната програма, витаеща над всички изпълнители и слушатели. Дървото скърца със зъби от кора, а аз и още четирима го впрягаме в целувка. Само, когато не говориш чуваш трептенето на дишането и заканите на вятъра.

IMG_20160827_170001Хората са приказни герои, а приказките са забранени. Слепи са и неми, за да чуват. И затова музика има, по-жлъчна и грижовна от тази на официалната сцена. С носталгия събличам Островът на тишинавтите и чакам на брега му моите, за да ме отведат към беглишкото огнище… Но, за да стигнем дотам много вода трябва да попием, изгребем, изпием. Беглика самодива ни подлудява, за да ни зареди с енергия от гората.

Винаги, особено около язовир Голям Беглик, е време за Deep Forest (electro-ethno-ambient band). И съботната вечер не закъснява, нито пък групата. Чуваме много и от всичко на Eric Mouquet (който физиономистично, но не и по ръст, напомня за Гандалф) и съпровод. Повечето от бегликчани са се опнали пред сцената върху сламени чували, а и ние също, като освен да слушаме, говорим (изморени от островно мълчание) и пипаме малко носле на приказно дете, завито в пашкули до нас.

3Нишката ни отвежда от дълбоката гора в откритата вода, която е опасана от дървени обръчн. Някъде там се мярка и елен, пресъздаден със съчки. Опъва се въже, а на края му танцува гол човек (който всички познаваме) с огнени кълба в ръцете. Жонглира си със слънца посред езерото и замеря обръчите. Те започват да пламтят и да се гърчат под тежестта на топлината, търсят помощ от водата – а тя е притихнало студена. Викове възпламеняват кръговете и ги обричат. Еленът е потънал в плам и пътува към… човека. А той изчезва, блестящ, в гората. Съвземаме се от илюминатските видения и се връщаме на главната сцена.

А там вече са се настанил (все едно винаги са си били там) Burak Malcok с останалите от вълшебството. „Burak Malcok работи заедно с Mercan Dede (DJ Arkin Allen), с когото създава уникална смесица от традиционно звучене, електроника и визуализация.“ И си е така, въпреки недолюбването ми на думата „уникална“. Едно завъртане около сцената и на нея се пумпали дервиш в червени одежди тенуре. Дервишът притежава цялото спокойствие от язовира, а погледът му се рее нагоре. Върти се отдясно наляво. Лявата ръка сочи нагоре, а дясната надолу, високата шапка стърчи – символ на надгробен камък. Затова и си тежи на мястото при всяко шеметно завъртане. Увъртях се чак до палатката, а на следващия ден е време да се завъртя около себе си.

beglika10

В неделя сутрин самодивите са студени, за да са огледални. Обикаляйки безкрайни приказки и лекции, главата ми забръмчава, но успява и да бъде наместена навреме от Илона и Лада. С тях 7 пъти молих се на Бога и в дявола се вричах 🙂 , за да разбера правилния ход. Добре, че ми го показаха. След като се отърсих от страхове и сдухни, прекосих гората, за да наблюдавам голо племе, заклещило се в иглу. Пак започва да ми се вие свят и да се убеждавам, че беглишката самодива налага усещане за родствено начало. Водата първо измива, после попива… Разглеждам и попивам, докато не се сблъсквам с експеримента на главната сцена. Той ме изтласква обратно вкъщи, за да чакам да се запали Бегликa 2017.

[srizonfbalbum id=5]

Вижте също и: