Английско болнично* плато с Drum and Jazz хапки on the side

Английско болнично* плато с Drum and Jazz хапки on the side

Дойде време и за тазгодишната Drum and Jazz хапка, чийто лайн ъп привкусвам като пиршество. Ресторант отново бе познатото до болка, сковано и сиво центърче, намиращо се на 4км, което пък за радост или не, носи повечето от добрите ни кулинарни спомени и си го чувстваме наше си. Тази година кулинарните ентусиасти от HMSU ни бяха подготвили солидно блюдо, като към ежегодните дръм и джазови хапки, бяха добавили солидно и актуално английско плато. Известно като Hospitality, при нас то беше гарнирано с  Keeno-а, рецептата бе изпълнена с много Log-ика и бяха използвани правилните Metri-чни уреди, за да не се нарушат пропорциите.

Като човек с малък търбух пристигам за гореспоменатото английско плато и пропускам ордьоврите High Roll. Наслаждавал съм им се много пъти и бих искал да поема повече от чуждестранната и разнообразна кухня, която ни подготвя Drum and Jazz формулата.

keenoНа масата в голямата зала вече е Keeno, чийто сет ми идва твърде течен и без нужната на българската публика ударност. Въпреки, че Hospitality е известно с течния си състав, стилът на Keeno за мен бе дори softcore версията му. Докато сетът му тече се премествам в другата зала, където попадам точно на време за Стоян Стиха. Сякаш най-много ме впечатли рецитала му за Ливърпул и Емил Хески, но това може да е плод на сладката им победа над Манчестър Сити. Хванах последните му две произведения преди на сцената да се качи група SURBAHAR, които щяха да свирят на живо разбира се. Те не ме впечатлиха особено и се отправих отново към голямата drum and bass зала, където зад пулта се бе настанил Logistics. Той покачи темпото на партито и то вече придоби същински Hospitality вкус. Заявявам това, защото за мен вкусовата есенция на платото Hospitality е доза liquid, определено количество ъндърграунд и радио хитове и малка щипка bangers.

В този момент трябва да отбележа и присъствието на публиката на партито. Hospitality салонът беше пълен почти до краен предел, а Drum and Jazz салонът – сякаш наполовина. По мой спомен, скоро не бях виждал 4km толкова пълен или поне от  рождения ден на HMSU.

Чак сега обърнах повече внимание на MC CARASEL. Голям, едър човек, който не знам как пропуснах до сега. Бих казал, че той е добро MC. Въпреки, че го чувахме сравнително често, той не се натрапваше, а оставаше музиката да си диша собствения ритъм. Римите му бяха ОК, за разлика от по-голямата част от Drum and Bass МС-тата…

Logistics пусна доста от популярните летните drum and bass хитове, които ме върнаха на онзи приказен плаж в Будва, където слушах доста от UKF лиготийките, които там караха публиката да избухва. Музиката, макар и лека, бе приятна и много танцувална за мен.

Някъде тук се случи и второто ми посещение на Drum and Jazz залата, което за съжаление се оказа и последно. Този път на сцената се настаняваха HARRY, EXo и MAX, като дори не дочаках появата и не видях MD BEDDAH. А този проект ми звучеше интересно и исках да го видя и чуя. Истината е, че звученето на триото не ме впечатли и прибързах да се върна отново на главното блюдо за мен тази година.

metrikКрая на сета на Logistics приветства идването на Metrik на сцената. Аз все още очаквах оптималната музика за вечерта и надеждите ми бяха отправени именно към Metrik. Той не смени Hospitality вайба и продължи музикалната линия наложена от Logistics. Да, може би, вкара повече на брой здрави парчета, но като цяло музиката си остана в същата тоналност. Чух доста негодувания от публиката, но също и много хора просто си правеха кефа и си танцуваха. Бях на тяхна страна. Понякога вместо да влизаш в полемики е по-добре просто да се отдадеш на момента.
Последното музикално ястие беше поднесено от Targy и явно целеше да уравновеси настроенията сред публиката. Сетът му почна много силно. Няколко много здрави парчета, които веднага вдигнаха на крака вече изпразващата се зала. Drum and Jazz ордьоврите вече бяха приключили, светлините се светкат все повече и повече, но куфеещи хора пред пулта си имаше. И това продължи до самия край на партито, когато музиката бе спряна леко внезапно…

Партито си беше много приятно. Хапнах обилно, изпълнителите, които видях бяха качествени, а музиката внимателно селектирана. Аз лично не усетих много вкуса на Jazz частта, но това отдавам по-скоро на лична заблуденост, отколкото на липсата й в програмата. След силното Shogun Audio парти, в мен имаше въпрос дали Hospitality ще го задмине, но това за съжаление (или не) – не се случи. Колкото и да ценя сладките дръм и бас песнички, вокалчета и приятни парчета, когато отида на парти и съм вкарал в системата си определено количество алкохол очаквам да се разбия от танци. Държа да отбележа, че не съм разочарован, защото до определена степен знаех каква музика да очаквам. А за хората, които са останали много разочаровани бих препоръчал да проучат изпълнителите предварително, ако ще приемат нещата толкова сериозно. В крайна сметка дръм и басът не е само Eatbrain** и именно поради тази причина има толкова голяма и разнообразна фенска маса.

*: по името на гостуващия лейбъл – Hospital records
**: а това, че всички сме хайпнати за  Eatbrain се надявам да не ни изиграе лоша шега. 🙂

Още снимки от партито ТУК и помени от DRUM AND JAZZ 2014

Вижте също и: