Да те погали Hindi Zahra…

hindi zahra

Да те погали Hindi Zahra…

Искам да съм фиба. Фиба, забучена в косата на Hindi Zahra. Фиба, фибрираща в ритъма на приказка…  довяна от Изтока, за да опраши Запада с музика вместо думи, с вечна история вместо спомени…

Но, какво да се прави, за да си разкажа усещането, трябва да превъртя точните спомени за петъчната вечер в Sofia Live Club с Жената… Hindi Zahra... А точни спомени няма. Всичко си започна толкова обичайно за мястото, хората, смисъла… И после търъдъдън, Тя излезе… и ни погали.

hindivutreЗанизаха се песни като притчи, перкусии – сърцетуп, глас – упрек и зов, пъзел – звуци. А въпреки куршумите, нямаше никакво противоречие. Като шумна вода изтичаха Hindi Zahra ритмите, все едно винаги са си били там и няма как да не си останат. Oursoul, Silence, Any Story… И естествено притчата достигна развръзката си с Beautiful Tango.

Има нещо хубаво в това да нямаш очи, а глас и коси. Мяташ ги, пееш ги, ловиш усмивки… безсмислени движения, които провокират единствено… щастие.

Beautiful tango, take me by the hand
Beautiful tango, until you make me dance
How sweet it can be, if you make me dance
How long will it last, baby if we dance?

И не остана време… Време, за да си взема поука. Време, за да се осъзная. Време, за да успея да се закача за вечно веещата се коса на Hindi Zahra…

Ама бис си имаше… и то какъв. Само една история липсваше от цялото. Stand up.

Stand in on your two knees baby
Tell me what do you need

Горе съм и вече нямам нужди! И няма да имам. Искам да се вплета в тези черни коси, които не спират да се мяткат… и да разказват. За далечни усещания, мними прищявки, усукани движения.

Hindi Zahra е тук, за да разказва. Дали ще е тя или някой друг, има значение. Защото в нея има енергия, закосена с вечност.