Hills of Rock не вярва на жеги

Hills of Rock не вярва на жеги

Rock is in the air… Особено, когато градусите са над приемливото равнище. Особено, когато си гребеш на ниското, а всъщност подскачаш нагоре до Hills of Rock

снимки: YoYo

Прашинките от вчерашното стапяне на китарите с Three Days Grace, Guano Apes, Мерудия, Контрол, Existance и всичко останало, което не смогнах да издишам, още ми трептят в главата. Яд, не яд, изпуснах възбудителния първи ден на Hills of Rock, когато пред 15 000 (по нашумели данни) са се вихрили с Epica, Evanescence, Basska, Hayes & Y и още знайни мелодични гласовитости от по света и у нас.

Прехвърляйки в съзнанието си етюди от Hills of Rock, пропускам свръзките между отделните избухвания и оставям нахвърлени само няколко основни заключения.

Добронамерени коментари за фестивала от Зло(НЕ)дей относно Hills of Rock Day 2:

  • Организацията – на ниво

Сцените са отделени една от друга с огради – това много ме радва. Нека всяка жаба да си знае гьола, но същевременно да може лесно да прескача от една сцена на друга. Без блъсканици, без ексцесии. Опашки за бира – налични, но преминаващи бързо. Лайн ъп – добре съобразен. Моите предпочитания не срещнаха засечки и слушах от всичко, което бях планирал.

  • Контрол и Мерудия могат да кипнат на сцената и да не се изпарят 

Про-тата са си про. Или дори на 45 градуса, огрян от прожектори и облян от собствените си сокове, не спираш да пръскаш… музика към верните фенове. Симбиоза – за да дадеш в жегата всичко, трябва и да получиш любов от публиката. Постигната реципрочност и при Мерудия, и при Контрол

  • Шеметни Three Days Grace

Ако някой се е съмнявал, че канадците от Three Days Grace няма да се раздадат максимално, страховито се е объркал! Те бяха групаТА на втората вечер на Hills of Rock. Неизчерпаеми, главозамайващи и палещи. Matt Walst разгърмя с гласа си Main Stage и вдигна във въздуха топящите се фенове, пригласящи на всяка една от песните им. Едно е да правиш яка музика. Друго е да можеш да я изпълниш на живо, така че да звучи като от винила. Истински RIOT.

  • Аз и Guano Apes не сме това, което бяхме

Триумфално заявявам, че слушах Guano Apes за 6-ти път на живо през вече не толкова малогодишен живот. Бяхме деца, скачахме, пихме и се дивихме точно на тях. Сега, 15 години по-късно, Сандра пак се е превела пред мен. Мощно. Красива в червено и черно. Продължава да е сила. Но откритите й дарби са не в гласа, а в присъствието. Останалите от бандата пък свирят вихровито, но пък дрехите не им отиват толкова, колкото преди години. Е. нормално. Няма как… То и моите гащи са се изтъркали и вече не са широки. 🙂 Оставам си с предишните спомени. Последната песен си я знаете.

  • Трябва му на фестивала второ издание

Мястото, организацията, феновете и дори жегата си го заслужава.

За край – фойерверки. Истински.

Ако си бил на Hills of Rocks сам можеш да се отграничиш или присъединиш към гореспоменатите изводи. Аз лично се оставям на клипчетата в тубата, които са хванали разтърсващите Three Days Grace. И да, след снимането с телефони по време на концерти, най-мразя да няма записи от лайвове на следващия ден в YouTube… 🙂

Вижте също и: