Изгуби се с Hidden Orchestra и Sofa Surfers

hidden orchestra mixtape 5

Изгуби се с Hidden Orchestra и Sofa Surfers

Някои си тръгват, други остават… Остават в София, за да присъстват на най-зрелищното представление от нощта на театрите – концерт на Hidden Orchestra и Sofa Surfers в Mixtape 5.

Заслепен от „любовта“, проточила се в няколко филма и разформирован, благодарение на случки, дебнещи от всеки ъгъл в тъмна София, пристъпвам бърже, бърже към Mixtape 5. Няма смисъл да се поддавам на изкушения оттук-оттам, защото от месеци чакам лайва на Hidden Orchestra и Sofa Surfers.

Не съм се настроил (или по-точно сверил) за театър (въпреки обозначената нощ… само тогава ли мога да обикалям по постановки?… поредна безсмислена мисъл: като сме само по фестивали, защо не си ги обърнем на частни събития 🙂 ) и пропускам Концерт за френски ключ – „театралното представление на сливенския драматичен театър“, което трябва да подгрее скритата вечер. А тя едва сега започва, напоена с някакъв небивал непукизъм, който се дължи на заслужено очакване.

Около Mixtape 5 се понася слух, че Hidden Orchestra вече започват. Вътре, въздухът е сплотен. Истина ли е, или си въобразявам, не знам, но ми се причува Björk… и Alt-J. Плавни настройки. На сцената изплуват силуетите на Poppy Ackroyd (как ми харесва това име и позата му, когато захване цигулката), Tim Lane, Jamie Graham (и двамата на барабани)… и естествено Joe Acheson.

Следва едночасово губене в реоркестрините на Hidden Orchestra и преливане от меловълнообразия във фантазия. Различавам от сплавта няколко парчета, сред които, сякаш, са: Tired and Аwake, 5 Steps и Antiphon. Тъкмо съвсем ме изгубиха и самите Hidden Orchestra се скриха. Кратко и приятно. Егоцентрично като мен.

Намирам си извинение за намирането си отново извън клуба, за да всмуча няколко цигари и приказки. Доволни са и хората, с които си мятаме коментари. Още малко и се засилваме към Sofa Surfers…

sofa surfers

Вътре околните са леко рошави и силно въодушевени. 🙂 Знаят, че Sofa Surfers нямат пощада и ще ги държат будни цяла нощ. Most Dangerous Man Alive Bread and Circuses100 Days. Няма време, има само визия на пресекулки, развихряща гласове в движения. Mani Obeya не спира да се движи между тях и да ги направлява.

Усещам, че опиянението от „aвстрийските Massive Attack“ няма да приключи скоро, но съм принуден да си хващам такси към вкъщи. А в колата все още виждам сърфиращи светлини и звуци, които не ми помагат да се отърся от скритата театрална постановка, развихрила се тази събота вечер…

 

 

Вижте също и: