Happy Hours Hugh Laurie

Happy Hours Hugh Laurie

Докато прекосявам пространствата около НДК се чудя защо обичам толкова дъжда и Hugh Laurie, независимо дали играят, пеят или пишат.

Автор: Елена Пачеджиева

Концертът тази вечер е част от световното турне, което е посветено на последния му албум Didn’t It Rain. Бих сложила въпросителна, но в момента ми е само на удивителна, защото предусещам вечер като след топъл дъжд.

Пред НДК се е събрала навалица. В началото с почуда долавям разпалени разговори на чужденци. Спирам да се питам откъде пък толкова много другостранници – все пак Hugh Laurie си е емблематичен образ (познат най-вече заради Доктор Хаус, но и като писател и невероятен музикант), който не е за пропускане.

Навлизам в дебрите на НДК и залата вече е препълнена с някакво много странно чувство. Усещат се невидими вибрации от тиктакане на вътрешни часовници в отброяване на минутите преди да Го видят… Часовниците са и антични, и модерни, дори има и детски. Тиктакането им се синхронизира с невидимия метроном, кацнал по средата на сцената върху все още ням роял. Пред него пък стърчи все още самотен стол с инициалите на Hugh Laurie.

Тик-так, туп-туп. От различни краища на залата нетърпеливи ръкопляскания в такт с метронома. Още предварителни аплодисменти. Към 20 ч. натискаме дружно Play и концертът започва. Артистите от The Copper Bottom Band нахлуват на сцената. Групата се състои от 7 души – две невероятни певици, контрабасист, барабанист, китарист, саксофонист и цуктромбонистка (съчетание, което не се среща много често). Издават приятни звуци, а някъде в далечината зад бенда се откроява „мистериозно“ висок мъж… Той е. Цялата зала избухва във викове и часовниците спират. Hugh Laurie с костюм, лилава риза и игриви лилави обувки: „Добър вечер София“.

И вечерта е хубава – песен, след песен, a в паузите – типично докторско чувство за хумор. Смях. Екстаз при импровизацията на Hugh Laurie с Gaby Moreno. Луис Армстронг – Kiss of Firе. Огнена напитка се поднася не само на публиката, но и на The Copper Bottom Band. Hugh Laurie: „Наздраве“!

Цялата зала е на крака и в здрав възторг. Бис и задоволство. Пак празна сцена. Тик-так включване на часовниците и бавно измъкване от НДК. Напред сме с повече от 2 часа хубава музика и усмивки, защото Hugh Laurie е това, което си поискаме.

Вижте също и: