Me gustas tu, King of the Bongo – Manu Chao

MANU CHAO

Me gustas tu, King of the Bongo – Manu Chao

Звъни часовникът. Отварям сънливо очи. Някъде в далечината слънцето се опитва да просветне. Затварям ги за още „5 минутки“. Виждам някаква сцена, подскачащи в ритъм тела, събличащи се хора, расти, шарени рисунки, пръски бира, очила и светещи гривни. Отварям очи – май вече е вторник и е време да ставам за работа. Някакъв лудешки ритъм обаче ме дърпа обратно. Туптенето на едно сърцето и хиляди усмивки. Затварям си очите и виждам едни симпатяги, които не спират да подскачат – сякаш са на боксов мач. Не им тежат нито китарите, нито това, че пеят от два часа. Не слушам думите, а само емоцията, която ми разказва за непознати места и щури приключения.

Една вълна от музика ме грабва и захвърля някъде на морския бряг, а там ме чакат коктейли и плажно барче, от което да изпратя лятото. Лятото обаче не мисля да го изпращам, заредена съм докрай със слънчева енергия от французина с испански корени Manu Chao и неговите бесни ритми. В главата ми звучат Bongo Bong, Clandestino, Welcome To Tijuana и Me gustas tú. Не мисля, че и групата иска да си ходи, а докато те свирят и лятото не може да излиза в почивка.

Всеки в залата танцува сякаш е сам, а цялата „Фестивална“ в същото време подскача като едно цяло. Непознати се усмихват и в далечината от тела две различни татуировки се вплитат в целувка. Жегата е като през август на плажа, а на сцената не спират да подскачат и да се забавляват. Хвърчи дамско горнище и огромна усмивка озарява барабаниста, който се оказва наблизо.

А групата излиза и си тръгва няколко пъти, толкова, че им загубих бройката. Пък и има ли значение – Pase lo que pase, sea lo que sea и така до сутринта. Още се чудя дали наистина си тръгнаха, или публиката се предаде. Все пак самият Manu Chao излезе на сцената след като лампите отдавна бяха светнати, усмихна се и според мен беше на крачка от това да забие пак. А може и да е забил, някъде из нощна София…

Вижте също и: