Гуча ли беше или не беше?

guca гуча

Гуча ли беше или не беше?

Часът наближава и пред Mixtape 5 започва да се събира тълпа. Един човек преминава случайно и ми пита какво ще има днес и аз му отговарям – балканско. Бавно ще е значи, каза си той и изчезна. Бавно ли? Странно ми стана, как може някой да си помисли, че десетина тромпети, тромбони, кларинети, саксофони и барабани на сцената, ще произведат бавен ритъм.

Пъстрата тълпа от всякакви хора се увеличава и връхлита вътре в Mixtape 5. Има не само хора от всички възрасти, но и от различни националности. Като знам как се кефя на балканската музика, представям си колко ли им е яко на чужденците да попаднат точно тази вечер в София и да се потопят в тотално различната за тях балканска атмосфера с гостуването на Кристиян Азирович и оркестър „Карандила”.

Избухването се случва постепенно, от леко поклащане от крак на крак до бурно вихрене на хоро и стотици ръце, вдигнати високо горе и аплодисменти за оркестър „Карандила”. Не ги бях слушала досега, нито пък се бях замисляла колко вида духови музикални инструменти може да съберат на една сцена: тромпет, тромбон, саксофон, валдхорна, туба, флигорна. Не знам дали успях да разгадая наименованието на всичките, но звукът направо подлуди тълпата и когато инструментите замлъкнаха ми се стори, че изведнъж стана толкова неестествено и ужасно тихо. Искаше ми се тромбоните да продължават да наливат музика в ушите ми, да поддържат ритъма в сърцето ми и да движат краката ми.

KarandilaДобре, че тишината не продължи дълго, защото на сцената излезе оркестъра на Кристиян Азирович. В началото се чудех защо всяка година по едно и също време се правят едни и същи концерти с едни и същи групи, но когато финалистите от фестивала от Гуча надуха тръбите ми стана ясно защо. Защото нищо не може да се сравни с неподправения звук на духовите инструменти, без йоники и фалшиви импровизации. А балканската музика звучи уникално точно изсвирена и изпята от тромпети и тромбони и ритъмът естествено трябва да е бърз. Виртуозите на Кристиян Азирович не случайно са спечелили надсвирването на фестивала Гуча. „Sao roma”, „Месечина”, „Калашников” и някои cover-и на известни западни парчета прозвучаха в бързо темпо с перфектно изпълнение от страна на музикантите.

След като вече нямаше човек, който да не се хванал на хорото или да е куфял с небрежна кючек чупка, тълпата изпрати с бурни аплодисменти музикантите. Гуча беше мястото, където те са станали известни, но Mixtape 5 беше мястото, където избухна балканската еуфория тази вечер. Дори и човекът, който твърдеше, че партито щяло да е бавно, накрая беше влязъл и куфееше с пълна сила. Това е, защото, когато се съберат тромпети и балканско може да има всичко друго, само не и бавен ритъм.

Вижте също и: