Greeks do it better. Mary’s Flower Superhead на гости.

Mary's Flower Superhead

Greeks do it better. Mary’s Flower Superhead на гости.

По гърченето на сцената разбирам, че музиката минава през Елиас и опъва невроните в тялото му в танц все едно току ще е бил обсебен от китарата си. Барабанистът зад него, най-заспалият от триото на предварителния ни разговор, удря касата в такт по-бързо, отколкото мога да туптя с крак по пода.

Mary’s Flower Superhead. Те са момчетата, които не можеш да унищожиш – Елиас, Ник и Танос. Гръцка инди-рок, инди-поп, пост-пънк група от Солун.

MAZE – Сънлив петък. Този петък, 10.10. в 10 часа.

Печелят ме още на влизане с касата на квадратчета и сребърния брокатен бас. Чакаме до 11:15 ч., но момчетата се настаняват около инструментите бързо и ни успокояват, че започват. На третата песен Little Beat  скачаме от местата си, ахнали. Бърз апокалиптично-оптимистичен пънк с развлечени вокали, напомнящи някоя и друга брит група. Парчетата им разсейват тук-там втренчените в мача посетители на клуба. Бавно, премерено и лавинообразно ни уверяват в това, че с право сме дошли да ги гледаме.

Кавърите на David Bowie – Let’s Dance, с който Елиас ни подканва да се размърдаме, Chris Isaac – Wicked Games и The Smiths – Stop me if you think you’ve heard this one before стъпват на Joy Division-ско темпо, синт мистика, а барабанистът Танос напомпва със SPD-S машинарийката си електро-оттенъци. She Lost Control – нотки на кавъри, които в България рядко се изпълняват, ни отвяват в меланхолични мисли.

Вокалистът благодари от сцената на Wrong Fest, а после на Djambore.com за подкрепата.

Последната песен, на която вокалистът слиза от сцената, застава с гръб към нас и пляска към собствената си група, за да се сгърчи след това и да раздроби струните на китарата с пръсти по-бързо, отколкото ние можем да фокусираме, ми припомня един друг концерт. Тогава с един белгиец се чудехме какво й липсва на групата на сцената, че не може да ни отлепи от столовете и да ни разтанцува. Белгиецът, със самочувствие и опит на музикант, врял и кипял, ми отвари очите с три подточки:

Групата би трябвало…

1) Да направи опит да се поизпотят

2) Да ни вдъхновяват

и най-важното

3) Да направят така, че да не изглежда лесно да си на сцената, все едно всеки може.

Гърците тикват и трите категории на представяне. Точно като за финал е последната им авторска песен – She said. Китарата предсмъртно вие в ръцете на вокалиста, клекнал до пулта с жаковете и с последния победоносен риф смазва на парченца чашите до него и разпръсвайки се, те поставят удивителна на концерта.

Няколко минути по-късно се извинявам на барабаниста, че съм го избъзикала, че май спи, а 3 минути по-късно се превръща в октопод на барабаните. Той се усмихва, знае си. Говорим си за алтернативната сцена и за трибютите. И той им се дразни – в Гърция 80% от бандите свирели само трибюти на известни групи.
Обяснявам, че тука е същото, а не трябва да е така. Съгласен е. Не е интересно.
– Предпочитам да гледам най-некадърната българска група с авторските им парчета, отколкото най-изпипания и професионално изпълнен трибют, ми сподели една българска легенда от алтернативната българска сцена наскоро.

Рекапитулация на концерта на Mary’s Flower Superhead:
0 загубено време.
9 авторски смазващи симфонии и само 3 кавъра на известни групи, но с нов аранжимент на самата група.

Браво, за което.

Малко преди да кажа довиждане на момчетата и благодаря за вдъхновението някой ми казва, че изглеждам тъжна. Усмихвам се многозначително, уж че не е така и скачам от трибют на трибют – все на хипер талантливи български групи. Те ми обещават повече авторски парчета. Ще я видим тая. Засега Greeks do it better.

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=2G-MBjFex_k]

Вижте също и: