GONE WITH SELAH ‘s FLOW

Selah SUe

GONE WITH SELAH ‘s FLOW

Дар, харизма и течение. За мен, Selah Sue и феновете.

Подарък ли бе вчерaшният концерт на белгийката Selah Sue, прераждане ли бе или просто едно лудо русо трептене?

Selah Sueчаст 1: ДАР

Как пък няма да си напиша, че Selah Sue ми дойде за трети път във визиослухова перспектива, ама вчера тя ми се случи на връх рождения ми ден. Та, възприех си я като дар.

Дарът е един типичен обект на антропологически интерес: дори във високо индустриализирани общества, той по определение функционира без писано правило, по силата на културни очевидности, опирайки се на въображение, вяра, принадлежност.

Очевидно беше, че Selah Sue пак ще пръска вибрации, топлота и сила, откривайки концерта с новото си парче Always Home. Китарата почна да разказва, косата гъба да се развява, а гласът – да заразява с меки вибрации. Selah щеше да ми подари кадифе и тепърва започваше да го разстила покрай ушите ми.

Даровият обмен никога не е гарантиран; инвариантните за всички култури задължения да даваш, да приемаш и да връщаш се преживяват като тройна свобода: именно тази свобода субективира човека във взаимодействието му с другия.

Обменът на дарове с публиката извоюва своята свобода. Красотата на музиката освободи и най-скованите около мен, за да се понесем леко в дарообемна, търсейки причина за промяна, виновниците за първородния ни грях и тъмната страна на любовта. Давахме и получавахме crazy vibes.

Selah Sueчаст 2: ХАРИЗМА

Харизма е необикновена способност, някакво качество на индивида, отделящо го от останалите.

Или който си го може, си го може! Е, Selah Sue не се напъва, не пуска гръмки коментари между парчетата и не се старае да шокира. She Won’t Go For More, защото е необикновена в ритъма и вибрацията си. Затова и всеки път на живо има нечовешка власт над публиката. Сляпото подчинение на движенията и гласът й, принуди феновете да се зомбират и да следват и имитират звуците на This World и Raggamuffin.

част 3: ТЕЧЕНИЕ

Пред зала Универсиада, още преди всичко, описано/недописано по-горе да се случи, видях един приятел (който може би повечето четящи тези редове познават:)). Той развиваше чудна теория за т.нар. „българско течение“, което познаваме от малки покрай предупрежденията на баба и дядо/мама и татко за настинките, които дебнат във всеки повей откъм кръста и между две (дори леко) открехнати врати. Е уверих се, че „белгийското течение“ е по-различно и вместо да разболява – опиянява. Великият рус перчем гъба непоколебимо продължава да се вее дори, когато концертът на Selah Sue си танцува към приключване. Crazy suffering по последните обещани вибрации. На зомбитата не им се излиза от транса и продължават да лудуват. Всички са gone with Selah’s flow.

Даровете са раздадени, харизмата ще ни обладае пак, а кръстовете си ги носим ненастинали от течението. Selah Sue ще се върне.

[flickr_set id=“72157652837070152″]

 

Вижте също и: