Спектакли по Джузепе Верди

Спектакли по Джузепе Верди

 „Опера? А, а, а не! С един спектакъл за четири часа преосмислих живота си…стига ми за цял живот!“…

А какво ли щеше да каже моят познат след посещението на четири… и то опери…

Този сезон, „Софийската опера и балет“ посвети цикъл по повод 200 годишнината от рождението на Джузепе Верди и представи на сцената си „Бал с маски“, „Дон Карлос“, „Аида“ и „Травиата“, последните две премиери.

С ентусиазма на абсолютен лаик, посетих всяка една от тях и до премиерата на „Травиата“ оставах все със смесени чувства…не само, защото скришом подслушвах разнородните коментари на публиката (политици, дипломати, кокетни възрастни дами, компетентни професионалисти и ….учудващо доста млади хора).

Очакванията ми да се потопя в романтиката на приказки от старо време, разказващи „простички неща“ на глас, под завладяващите звуците на музиката на Верди, сред пищни декори и изящни костюми почти (хм…) се оправдаха.

Емоциите бяха пъстроцветни, не винаги еднозначни, понякога дразнещи. Някои от тях ме караха да забравя задръжките и да извикам „Браво!“ след изпълнението на някоя ария, други да се замисля над ирационалността на декорите, скромността на костюмите, пестеливостта в някои от изпълненията… и всичко това на фона на провокиращо либрето и непреходна във времето музика.

Не знам защо цикълът от спектакли започна с „Бал с маски“, но ме накара да усетя нечовешкото в човека и с широко отворени сетива да съпреживея „Дон Карлос“, „Аида“ и „Травиата“ – любовни истории, приютили в себе си разнообразието на чувства, подтикващи както към недостойни, така им и към великодушни дела.

Завършекът с „Травиата“ балансира усещанията в мен. Спектакълът се оказа точно онова, което си представях, дори повече от него. Успях да се насладя на великолепна наздравица, поднесена в музикална чаша, букет от добри изпълнения, внушителни декори, великолепни костюми, изключително майсторство на музиканти.

На глътки отпивах удоволствието, че мислите ми могат да летят и да отхвърлят заключението на примата „сбогом на мечтите“… Ама, аз си знам – ще се видим пак в спектаклите на Верди.

 

Вижте също и: