Gautier Serre: Igorrr e парти с металисти, цигани, електронни маниаци и кореняци индианци

Gautier Serre: Igorrr e парти с металисти, цигани, електронни маниаци и кореняци индианци

Ако вярваш, че пилетата ще победят във войната срещу хората и машините, то сигурно величието на музиката на Igorrr ти е познато. Еми, не спирай да залагаш на кокошките и се запознай с най-големия им фен – лудия създател на Igorrr, Gautier Serre.

Read the interview in English.

Drummo Projid: Здрасти от DJambore.com. Дългоочакваното ти завръщане на музикалната сцена е величествено! Откъде намери вдъхновение за него?

Gautier Serre: Здрасти от покрайнините на Франция! Не черпя вдъхновение от нещо конкретно, мога да го открия навсякъде около мен – в пилето ми „Патрик“, покрай реките на Южна Франция, в прахосмукачката, в средиземноморската храна, всичко може да ме вдъхнови, за да създавам музика.

Чел съм множество публикации в метъл списания и сайтове за новия ти албумSavage Sinusoid” и много малко в такива за електронна музика… Ти как би определил стила си?

Трудно е да се представи Igorrr, още по-трудно е да се опише. Музиката ми не е просто метъл, въпреки че в бандата сме си металяги… Не е и електронен, балкански или бароков проект… Igorrr е нещо, което преследва музикалните ми вкусове, без да чертае граници или да цели да се продава. Всъщност изобщо не ми пука дали музиката ми ще се хареса или разбере, просто правя това, което искам да чуя.

Започна се, когато бях тинейджър и си търсих банда или изпълнител, който да слушам. Издирвах някой, който да срива всички ограничения в музиката… Банда, различна от отвратителния мейнстрим, който телевизията и радиото бълваха. Не намерих нищо, което да задоволи вкуса ми и затова започнах сам да създавам музиката, която искам да слушам. Така започнах. Обичам метъл, електронна и балканска музика. Исках да събера всички любими стилове в едно. Създавам идеалната музика за себе си, а тя се оказва голямо парти с метъли, цигани, електронни маниаци, фенове на барока и кореняци индианци, свирещи заедно.

А иначе, предполагам че за албума има повече материали в метъл сайтове, защото го издаде Metal Blade Records.

Мисля, че албумът “Savage Sinusoid” е приключение, пътуване напред-назад във времето, среща с митове и легенди, пътешествие надълбоко в дебрите на чистия звук. За мен албумът е симфония, не просто изнизване на тракове… Какви са ценностите, които носи?

Не знам какво да ти отговоря. Мисля, че музиката говори сама за себе си, описва това, което думите не могат. Все пак, мисля, че основната ценност на албума е качественото му звучене. Всяка секунда, всеки различен музикален жанр в него е търсен дълго, за да намери точното си място във вселената на Savage Sinusoid. Работихме върху албума повече от 4 години и минахме през много неща, докато го завършим. Той е стойностен като цяло, защото изпипахме всеки един детайл в него.

А каква е историята на “Savage Sinusoid”? Какво е водещото – хаосът или редът? 

Чувал съм хората да говорят за хаос, слушайки музика ми. За мен Savage Sinusoid и всичките ми останали албуми са естествени и логични, в музиката ми не съществува хаос, всичко е на правилното място, перфектно премислено и изпипано. Ако има история зад Savage Sinusoid, то тя е много проста – той изразява гледната ми точка относно музиката, в която всеки детайл е от значение.

В албума участват много артисти. Как ги избра? Ще споделиш ли интересна история около записите?

Исках да не използваме никакви семпли – нито на балкански ритми, нито на барокова музика, затова и се свързах със специалисти от всеки жанр.

В албума участват Teloch (от Mayhem), изпълняващ блек метъл; Katerina Chrobokova, която се грижи за бароковите включвания; Travis Ryan (от Cattle Decapitation) е отговорен за дет метъл вокалите; Pierre Mussi – за пасторалните мотиви; Laure Le Prunenec пее барок… Участниците в албума са много, а всеки от тях е професионалист в жанра си и е готов да експериментира.

Има няколко забавни истории при записите… Например, когато използвахме хелий, за да направим гласа на Laure по-висок, накрая не включихме в албума този експеримент, въпреки че хич не звучеше зле. А докато записвахме Laure за интрото на ieuD, реших че мога да направя така, че неговият глас да звучи по-емоционално като пуснах в слушалките му друга версия на песента – без клавесин. Можеш и да гледаш други интересни истории в YouTube тук: Savage Sinusoid Making of.

Как реши да включиш клавикорд в музиката си? Той ли е в основата на бароковото звучене?

С времето се научих да обичам този инструмент. Спомням си, когато за първи път изпълних на клавикорд няколко барокови парчета. Инструментът ми се стори студен, толкова характерен, че не можех да го използвам за нищо друго освен за барок. В началото се забавлявах с него. Когато започнах да анализирам бароковата музика, която възпроизвеждах, забелязах нови и нови качества на клавикорда. След всеки запис се привързвах все повече към инструмента, който вече използвах не само за играчка.

Да имаш истински клавикорд в студиото е страхотно! Наехме камион, който да донесе инструмента от Прага до покрайнините на Франция. После трябваше да изчакаме дълго докато престои на подходяща стайна температура, за да го настроим и да започнем да записваме.

Беше важно да имаме истински клавикорд в последния албум, за да стигнем до същността на всеки един от жанровете. Записвах този стар инструмент с модерни микрофони, за да постигна оптимален резултат при смесването на барок с различни стилове като дет метъл и електроника.

Що за място е светът днес? Отразява ли се музиката ти в него?

В някои отношения – да… Все пак аз живея в този свят и изразявам цялата му лудост.

А какво мислиш за мейнстрима, за музикалния бизнес?  

Не съм запознат с мейнстрима, защото нашата музика се прави заради любовта към самата нея, тя и така звучи, не целим да сме популярни. Бизнесът продава, а ние сме стимулирани не от продажбите, а от страстта, с която създаваме музика. Това ни носи удовлетворение.

Според теб какви са най-значимите събития в музиката през този и миналия век?

Може би, за 20 в., най-великото музикално събитие беше създаването и живото изпълнение на 4’’33 от John Cage. Относно 21 в., до момента най-значимото е композицията на пилето ми Patrick – Chicken Sonata.

Последен въпрос: кой ще победи накрая – човекът или машината?

Пилетата ще победят, точно защото никой не очаква те да надделеят!

Доближаваме се до IGORRR @ Mixtape 5 на 3-ти ноември

 

Вижте също и:

This post is also available in: en