Съботна адаптация с Full Circle/That Divine

Съботна адаптация с Full Circle/That Divine

от: Z.O.

Вечерта на 14.11… Беше точно ден след края на белгийската ми ваканция. Колаборацията Full Circle/That Divine най-точно се вписваше в представата ми за справяне с адаптацията към българското – не, че не тача родното, но все пак…

Та, понасяме се към Creative Hall и си мисля, че подборът на мястото е страхотен. Афинитетът ми към индустриалната, суха обстановка не е единствената причина, за да ми харесва. Определено си личи положеното старание към интериора – многобройни детайли пробиват мрака, сред които скулптури и преплетените нишки. Гардеробът, който се състоеше в свободно висящи закачалки, ни казваше : „Споко, само готини хора сме, няма кой да ти вземе якето”.

За посрещането се грижеше Mark_K, музикалната гордост на Full Circle. Успя да пробуди сетивата ни и да ги настрои на ведра вълна с типичното си Deep звучене. Очертаваше се нещо, което е трудно да се определи. Обстановката се пораздвижи и зад пулта застъпи Lunar. Белгийският артист редуваше Disco звученето със Soul ритми, а стигна дори до Tech beat. Не мога да нарека разнообразието и минаването през стиловете свое любимо, но не мога и да отрека, че миксирането беше на ниво и запази своята ритмичност.

Със заставането на Lunar зад пулта, мястото започна да се пълни. За съжаление, така и не успя да запълни очакваната бройка – поне с оглед на присъстващите, спрямо отбелязалите се, че ще присъстват в социалните мрежи. Това отдавам на факта, че от една страна българският party-attendant не е готов за риска от непознати имена, особено когато в същата вечер може да си осигури по-сигурно, познато и проверено изживяване. От друга страна, това е и концепцията на организаторите – не количествено, а качествено присъствие.  В основата на Full Circle стои идеята за кръг от избрани хора, които да формират постоянната публика на събитията, които организират. В тази връзка, клубната култура на присъстващите определено се усети. На подобни партита, обикновено се въоръжавам със сериозна доза абстрахиране – все ще се намери някоя прекалила неприятна гледка. Сега обаче не се наложи – публиката задържа страхотно ниво, адмирации за което.

Ситуацията зад пулта отново се раздвижи и застъпи DkA, който съвсем не ни изненада с дълбоките си звуци. Докоснати от емоционалното звучене, се носихме на вълната поне още час. DkA видимо се забавляваше, което ме изненада приятно и допринесе за доброто настроение.

За някои партито бе скучно, за други – забавно. За мен беше различно. На фона на еднотипната българска сцена, един друг поглед винаги е добре дошъл, особено когато стремежът е в посока представяне на нещо ново и непознато, дори с риск да остане неразбрано.

https://www.youtube.com/watch?v=euiAYb_x4GI