False Idols. Колко да са false?

Tricky

False Idols. Колко да са false?

Finding myself again

Слушам и продължавам да се замайвам, ама яко, дори без да злоупотребявам със забраненото „ин“. Да, трики музиката няма как да се претърка в прашния ми мозък. Освен замайването получавам и раз-туп-туп-тупване, подсещайки се за предстоящия му лайв в София на 9-ти април (+ Hidden Orchestra). Ще имa False Idols. Последният албум на Tricky излезе преди близо година. Замрежвам си ушите с открита подготовка за прочитането му (пак и отново) и се запасявам с кратко откъсване от Maxinquaye и Mixed Race. И чета, и слушам, и слушам, и не ми се пуши…

 „This album is about me finding myself again.“ – Tricky

Трики изявленията по интервюта не са толкоз трики като саунда и текстовете му. Човекът си го казва: „Най-харесваният ми албум продължава да бъде Maxinequaye. Той е създаден на точното място, в точното време. Някои определят Maxinequaye като част от живота си, като саундтрака на младостта си“.

И аз съм някой си. И аз съм бил на точното място и в точната възраст, за да може смеската от трипхоп и дъбстеп да ме накара да халюцинирам. Дънейки False Idols се чудя дали днес съм на точното място и колко е часът? Албумът ниже в нишка 15 трака и трака, трака, все едно е теснолинейка, тръгнала на пътешествие по релсите на младостта ми. Завръщане чрез различен трип, но и напомняне за I love the 90’s.

tricky „Get your own life. All this stuff is false idols.“ – Tricky

Това е обяснението на Adrian Thaws за името на последния му студиен албум. Добавя, че много си го харесва, издържан е, държи се класно, а пък дали останалите го харесат – хич не му дреме. Започвам и свършвам с трики кавъра на песента на Van Morrison „Somebody’s Sins“ и на мен спира да ми дреме.

Трики колаборации

Колабориращите парчета Bonnie and Clyde (с Francesca Belmonte), If Only I Knew (с Fifi Rong) и Nothing Matters (с Nneka)  са сърцевината на албума и носят характерния начупен звук, върху който текстовете се лепят като запазени марки (дори не трябва да ги слюнчиш).

Първото връзва здраво и наелектризира мазохистичните ми тръпки – „Tie up the guard with it/We use that rope/Tie up that dope/Make sure it’s tight baby“… Второто веднага ме кара да се чувствам някак неудобно – да, получавам факс от младостта – все едно съм прецакал невинна прекрасница – „I didn’t know that kiss meant good-bye/ It’s funny how things played out in your mind“… И естествено Nneka затвърждава гузността от преди и сега, когато вече е изчезнала – „I am forced to trust your wicked ways/You use me, abuse me, control me, but…/Nothing really matters, Nothing really matters.“

Нимф()манката

Parenthesis се води ремикс на песента Parentheses на Antlers и вокалите са на Peter Silberman. А аз се водя по песента заради трип счупения от фалцети и боботене нимфомански повик. You know when I want to leave. So close up your knees.

Затваряме и страницата. 8-цата, през която се превърта Трики в 9-тия си албум, май се е затворила, за да прилича на безкрайност. И по тая безкрайност ще си се нося, не само през обърканата зеленост, но и през скучната сегашност… За да не посягам към нищо, което завършва на „ин“ и за да съм дзен. Оставам с False Idols и още съм в теснолинейката.

Ще гледаме и слушаме Tricky и Hidden Orchestra на 9-ти април в зала 3 на НДК.

Tricky – ‘Parenthesis’ feat. The Antlers

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=1ZsPPljyFTo]

Вижте също и: