Fabio Florido в STRATOSферата

Fabio

Fabio Florido в STRATOSферата

Все по-бързо развиващата се парти култура у нас започна да прелива от всеки ъгъл, сграда, клуб, хале и каквото можете да се сетите. Всичко се използва и оживява – това е страхотно. В последните години, някак си големите партита останаха на заден план… за мое съжаление, но изглежда в наш общ интерес. “Всяко зло – за добро“ обаче, както е казал Народът.

В момента повечето неща се случват в тесен кръг от хора, в уютна и интимна обстановка, което всъщност е прекрасно. Така имаш по-тесен контакт с хората, усещаш музиката, едва ли не персонално. Точно такова бе и последното парти, на което отидох. Заслугата за това бе на хората от STRATOS, които бяха обединили сили с Ъндъргаундите – съвсем млада организация със съвсем млади и свежи идеи. Задружните усилия доведоха нещо голямо и изчистено от излишни елементи – минималистът Fabio Florido (лице от новата генерация артисти на М_nus, развиващи се под крилото на Richie Hawtin).

Миналото лято имахме възможността да се запознаем с Fabio Florido и то на морето. Тогава той беше подгряващ артист и на не кой да е, а на самият г-н Hawtin и то на Cacao beach. Този път обаче, нещата стояха по друг начин. Florido бе поканен, за да бъде headliner-ът на събитието в пълния му мрачен блясък.

Support-ът от българска страна бе различен и разнороден, но хомогенен: Lentoff-един от главните STRATOS герои и виновници за случилото се; Аntoni Andonov & LYUBEN – млади момчета с минималистична визия за нещата, част от ЪНДЪРГРАУНДите, с които имах контакт за пръв път, и Nikk – може би най-опитният от STRAOSсферата.

Петък/08/04/2015. Вечерта вече бе напреднала. Както изисква етикетът трябваше да потеглим от preпартито, за да не изпуснем Фабриката. Часът преминаваше 0030.Точното време да се отправим към „Малкото електронно градче“. Още с влизането в паркинга осъзнавам, че отново сме закъснели-няма къде да спрем. На входа се бе образувала опашка, поклащаща се от идващата от вътре музика. Влизайки навътре, забелязвам, че хората не се качват нагоре по стълбите, както обикновено, а слизат надолу към някакво подземие. Не след дълго и аз се озовавам там.

come undergroundГруби недоизмазани стени с тухли, метални колони в средата (обичам колоните).Основното помещение бе като правоъгълник с две оширения. Помещение, в което влизам за пръв път (сами трябва да го усетите). Буквално събитието беше ъндърграунд. А музиката? С тежката задача да открие партито се беше нагърбил Lentoff, който спокойно можеше и да го закрие. Той загряваше хората с характерния за него dubby-tech стил, този път и с малко минимал елементи – все пак M_nus са ни на гости. Запознавайки се с новата среда, две нови лица се появиха зад сцената. Вече беше почти 01:00 ч. Следвайки timetable-a ,това би трябвало да са LYUBEN & Antoni. Mайсторът на „дълбокото гмуркане“ ни натисна още веднъж в дълбините на STRATOSферта и започна да изплува, за да се настанят представителите на ЪНДЪРГРАУНД. Точно в 01:00ч започна тяхното двучасово представление. Те имаха трудната задача да пускат преди Fabio. Не след дълго дойдоха и първите отзиви. Минимал techът им звучеше добре, но не претърпяваше развитие и градация. Едно ниво-едно парче… просто различни имена на траковете. Леко еднообразно звучене за мен, но хората искрено се забавляваха. С напредването на времето, момчетата сякаш „загряха“ и започнаха да го раздават малко по-разчупено. Фабриката започна да прелива от движение и хора. Пространството бе изпълнено до вакуум. Двете момчета започваха да влизат все повече и повече в ритъм, но за съжаление го направиха твърде късно. Часът вече бе почти 03:00. Силуетът на Florido се мяркаше измежду мрака. Изглеждаше в настроение, видимо доволен от това, което се случваше пред него. Звукът започна да се повишава лека-полека, а тягата изпълваше подземието плътно и равномерно. Момчетата вече бяха влезли във фаза и нямаше нищо общо с първия час от изпълнението им… по-добре късно, отколкото никога. Всичко изглеждаше готово за началото на нашето минималистично пътешествие. Момчетата пуснаха последно парче и оставиха Fabio да се погрижи за outro-то, подготвяйки се за своето изпълнение…
Зазвучаха космически звуци от дълбините на Вселената, която се бе образувала в тъмното подземие. Дискотопката навигираше танцуващите по стените звезди, трептящи в очакване за нещо различно. Характерната минимал машиналност, която пъплеше из Фабриката, търсеше правилната честота, за да потече. Хипнотично и опияняващо… и изведнъж… БАААМ-БАМ. Fabio ни удари. Още с първото парче се видя разликата в класите и звученето. Постепенно се опитваше да напипа пулса на тълпата. Пробваше с по-бавни, дълбоки и мелодични парчета… с по-бързи и изпълнени със заряд. Викове и възгласи на задоволство изпълваха помещението. “Дай МО, Фабио!“ се чуваше от време на време… Тъкмо започна да набира скорост и ритъм, но за съжаление след няма и половин час… музиката изведнъж спря.

Две минути изпълнени с лек смут. Публиката започна да вика, да пляска, да свири… и БАМ… звукът отново започна да се лее. Леко стъписан, отново започнах да се гмуркам в дълбините и да се отдавам на филма. Fabio Florido oтново започна да набира скорост и височина. Редуваше tech, минимал и техно вплитайки ги в M_nus философията. Партито беше в разгара си, докато музиката отново не спря. Повторение на същата ситуация… което ме навежда на мисълта, че проблемът не беше в него. За 45 минути музиката спря два пъти за по 2 минути. Всичко пак започна от начало – набиране на скорост и ритъм, отдаване на музиката, настройване на предавателите. Публиката не се отказа. Приемаше го радушно и го надъхваше още повече. Времето стабилно напредваше. Беше почти 04:00, а той даваше всичко от себе си, за да компенсира. Постепенно навлезе в един константен ритъм и стил. ”Намери се…”. Пускаше адски динамично с дълбоки и понякога дълги breakdown-и, с които ни потапяше и изведнъж рязко удряше и ни изваждаше от унеса.

Начинът, по който пускаше сега нямаше нищо общо с изпълнението му на Cacao. Там беше бавен, дълбок и много минималистичен. Докато тук бе „подкарал локомотива с пълна пара“ и вкарваше блясък в мрака… Така и трябваше.

Времето се изнизваше бързо в танци, а той нямаше нищо против да продължава така цяла вечер. За момент си казах: Сега трябва да пуска по-дълго, като малка компенсация, заради гафа с музиката – така и стана. Беше малко след 05:00. Nikk вече бе готов и чакаше своя ред. Florido вече бе „загрял“ след новите два старта, които трябваше да направи. В последния половин час, в които пускаше бонус, сякаш за да ни покаже какво може. Чудесна техника на смесване, константна динамика, изненада при drop-овете и никакво стилово ограничение. Чакането си заслужаваше, но всяко нещо си има край.

Fabio остана видимо доволен от Великата българска публика и ние от него. Бе време най-опитният STRATOS да затвори партито с неговия характерен звук. Без да губи много време, Nikk започна с техното и любимия му dub привкус. Демонстрира ни чудесна и креативна техника на смесване, при това на плейъри. Накъсваше и loop-ваше парчетата, забъркваше ги, а след това ги изстрелваше, наслагвайки мръсни и плътни бас линии…по български. Абсолютно подобаващо завършване на една дълбока и минималистична нощ.

Изчистено до minimalна перфектност, носеща maxимален ефект – моят слоган за вечерта.

Благодарим!
Next STRATOS soon…

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=exI_4h-P4Ew]

Вижте също и: