Ja sam EXIT R:Evolucija

exit

Ja sam EXIT R:Evolucija

Или за големите революции на малките различия

автор и фотограф: Наталия Иванова

Мисля си за етимологията на „фестивал” и намирам цяло каренце в Wikipedia.  Feste са били религиозни празници, feste са събирали всички с обща религия, feste обаче са еволюирали атеистично, пуснали са брада и вече викат големи музиканти, които да позиционират крайници върху специални метални съоръжения. Нещо друго обаче се е запазило от 1589 година насам – feste oще си значи събиране. Само дето етносите са различни, а общата религия е музиката.

Ако чакаш да говоря конкретно за нея– EXIT-ът е на североизточния край на монитора ти. След него ще можеш да погледнеш (aко не си запознат, разбира се) line-up-a на EXIT Fest в Нови Сад (Сърбия), който тази година включваше Prodigy, Atoms For Peace, Chase&Status,Diplo, Feed Me DJ SET, Broke’n’£nglish, Dismantle & LX One, Camo & Krooked, Eric Prydz, Delilah, Scuba, Fatboy Slim, Snoop Dogg, , Bloc Party, DJ Fresh, Dubfire, Seth Troxler, Dub Phizix & Strategy, The Brookers Brothers, Friction & Linguistics, Skism, Prototypes, Inspector Dubplate и още много имена, които си заслужаваха помръдването. И с него обаче присъствието на всяка сцена е физически невъзможно. А и прилича повече на самоцел, отколкото на наслаждаване. Точно това си говорим, докато се опитваме да си намерим място за стъпване и гледаме как една двойка е поседнала на тревата и слуша музиката, без да вижда сцената. Какво означава фен? Този въпрос е дори по-неуместен в множествено число. Неуместно е да се задава, когато знаеш, че поривът, който води тази хилядна маса е един и същ. Това прави цяла масовост особено интимна. Ние всички ставаме една и съща трептяща маса, но този резонанс води до други разрушения – на различията.

Оказва се така – границите са излишни, предразсъдъците са смешни, те изчезват, когато молиш за паста за зъби, изчезват, когато нямаш тоалетна хартия, когато си жаден или споделяш ракия в старо шише от минерална вода. Предразсъдъците са общи родилни петна, които показваш нарочно на своите хора, колкото и да са уродливи.  Предразсъдъците изчезват, когато слушаш една музика, когато родилните белези не могат да се видят от всички тела наоколо и най-вече, когато си млад.

exitПрез цялото време си мисля – със сърбите сме сърдити братя, които пазят най-натуралния общ спомен – сухата ръка на майка им, разположена върху задните им части. Затова не си общуват – не им се спомня.  Фестивалът е сватбата на втората им братовчедка, на което е неловко да не си поговорят. Те обаче ще видят, че децата им се разбират добре, децата им не разбират от различия, децата им ще обичат чичо, освен ако тате не каже, че чичо е лош. Децата им ще слушат еднаква музика, ще подскачат заедно пред сцената, ще поставят палатките си една до друга и заедно ще се чувстват като мушкато на южен балкон, когато слънцето нагрее палатките им. Цялата тази метафора не е излишна – ние сме тези, които отглеждат предразсъдъци, пресаждат ги в по-големи саксии, оставят ги на слънце и ги поливат редовно.  И тези, които могат да ги разкарат.

В крайна сметка моят EXIT беше усмивката на турския тираджия, който ни почерпи с българско сирене, неговият приятел – българинът, емигрирал в Истанбул, пълната сръбкиня, която ни разказваше за децата си, австралийците, които нарекоха България „прекрасна”, невръстните британци, които възприемат Балканите като гигантски леген, който да прегърнат, когато им се драйфа, надрусаната македонка, която ни разказа за мегаломанията в Скопие, българската компания, която случайно засякохме и петимата ни сръбски съседи, които ми припомниха както означава гостоприемност. Всички там заради музиката.

В крайна сметка Feste винаги ще означава събиране. Само религията ще бъде различна.

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=SiySfGrsHUA]

Вижте също и: