Затворени в мрежата. EXIT Networking.

EXIT

Затворени в мрежата. EXIT Networking.

Входът на приключението EXIT бе ясен още с първите early birds… Aма една птичка фестивал не прави, изход от него – още по-малко. Правим си го ние.

7 месеца по-рано влажните крачета потрепваха нервно и следяха зорко отпращането на всеки един месец, който ги приближаваше до танцуването, лутането, смешките, бирите, плескавиците и нищожната доза нерви, чакащи всички тези, които вече знаят как да ги щадят. Ей така, за да не забравят, че има изход.

С добра препоръка, подходящ дъждобран и усмивка, се измъквам от булевардния къмпинг в четвъртък вечер и се запътвам към кея, за да се насладя на вечерно питие, разговор и гледка към крепостта Петроварадин, която ще ме държи екзалтирана през предстоящите четири фестивални дни, а за после – не искам и да мисля.

Откриването на компанията още преди да съм минала портата направо ме хвърли в паника – няма мрежа, нито мобилна, нито интернетска – всъщност има ги и двете, ама е само за локални електрони. За мен – непосилно финансово. А желанието ми да съм част от EXIT Networking – a, нараства неимоверно бързо. Тегля една по сръбски и изхарчвам доволна сума, за да си открия микроприятелската мрежа.

Върволицата от телеса по моста пъпли ли, пъпли нагоре към крепостта и издава едно такова предусещане, че приключението ми започва и то обещаващо. Посреща ме ехото в тунелите и няма сила, която да ме спре да не му отговоря.

Потокът ме води към първата спирка – Radio AS FM stage. Хитчетата бяха досущ като тези, които си пускам от време на време в колата. Подгряваме гърлата мощно с песента на FAUL & Wad Ad vs Pnau – Changes. Промяната е изживяване, което ни е вродено, но само за някои продължава да бъде осъзнато присъщо.

Стъпката е в подскоци, припяването – задължително, бутането в навалицата – неизбежно, но зареждащо, дори нахъсващо. Няма как да избягам от EXIT networking.

Ошашавянето в музикалния лабиринт е разтърсващо, дори и за тези, които имат опит с EXIT Networking и не само защото няма лесен достъп до мрежата в тая държава, няма и твърд алкохол (не в държавата – на феста). Докато разбера, вече съм във филма с PET SHOP BOYS. Изнервям се набързо по микроприятелската мрежица, но междувременно установявам, че групата на Main Stage е такава, каквато я помня от времето на първите кадри по MTV в BG. Та чак и костюмът на вокалиста e от тогава.

Приключенското вписване в мрежата ме изгубва и с пъргави кръгчета се насочвам към позитивното, защото ми бе препоръчано от старо куче с добър музикален вкус и още по-добро вглеждане в света на мрежите. Описване нямам за това, което се случи на POSITIVE VIBRATION REGGAE STAGE. Музиката, хората, изпълнителите, охраната бяха мега различни от масовката из останалата част на музикалния лабиринт. Но пък настроението беше повече от желаното. За бонус, че изпуснах случващото се на главната сцена, си запазих крачката чисти, чак до 7 часа сутринта. Но по отношение на направените подскоци – бройката се губи…

Връщането до къмпинга бе тегаво, но пък комуникативно. От вечер до сутрин всеки си дудне и е задължително да му поговориш. Много хора си минаха през устите на толкова различни езици, че чак да ми се отщяваше да продължаваш брътвежа.

Кемпът вече бе леко меко казано объркан. Лекият бъг в мрежата и сметката колко ще спят на палатки, вече притесняваше оцапаните групички, ама пред тинята всички сме равни.

Кал до шия в буквалния смисъл – така започна петъчната вечер. Някои бяха подготвени, други – не чак до там. Трети си имаха хора, които бяха помислили за тях. Ясно бе едно – ходенето през тълпата из музикалния лабиринт щеше да е по-тежко и от ходене с кецове по мокър плаж.

Влизането в EXIT Networking -a хич не беше рязко. Талазите от хора отнасяха всичко около себе си в посока една – Rudimental, за да се следваме в масовката на любовта. Който, каквото си носи, разбира се. Бандата ни помогна да докажем, че сме достатъчно луди, за да се омажем, така че да не можем да се разпознаем. Mud Networking.

Незначителното стихване на HUAWEI FUSION STAGE по време на Asian Dub Foundation не спря екзалтацията на сцената с най-цветущо име. Изчакахме търпеливо и си получихме лудешкото. Asian Dub Foundation не се спират и продължават да блъскат с Fortress Europe. Не ти требе energy drink. След енергийната доза следваше още една. От HUAWEI се изстреляхме/прекаляхме към следващата цел – Koven live.

Пропускането на mt:s DANCE ARENATA и битката между Carl Cox vs. Danny Tenaglia, ама хич не ми беше пропуск. Тълпата пред главната сцена бе рехава, но пък място за танцуване имаше колкото щеш. Koven бяха мега танцувални, приятни и запомнящи се за тези, които не ги бяха чували, за другите като мен – ние си знаем, защо ги харесваме и си ги получихме в комплект.

Краят пак бе запомнящ се… Разходка из симпатичния Нови Сад в опит да намеря хотела, който прекрати къмпинг изживяването.

Остават още два дни, а устройствата ми вече автоматично се свързват с EXIT Networking – a…

P.S. Вметки ден 1, 2, 3 (zloNeDei накратко)

EXIT Networking – ът извън калта, тарапаната и приливните вълни, пресече музикалния ми пулс и кръстоса погледи, защото:

Stromae е нечовек. Гладен ли си? Грабни това изпълнение на приличащия на кукла на конци, Пинокио, Волтрон Stromae. 3 в 1 и визуално звуково изживяване, несравнимо с нищо друго от последните 10 години. На прага на четвъртия (последен) ден от приключението EXIT, Stromae остава на върха в личната ми изходна класация.

Rudimental превърна тълпата в куфееща змия, която се извиваше нависоко, а езикът й съскаше в очакване цяла нощ. Rudimental изпълнението се брои и за едно от най-мощните в историята на EXIT или поне така пишат. Сигурно…

2 Cellos са си станали класици в жанра рок и поп върху струни. Чудя се дали всичко започна от Ванеса Мей и Апокалиптика, или просто класическата струна винаги е била на мода, стига да си талантлив и да знаеш как да я лансираш. Е, Luka Sulic и Stjepan Hauser хем са професионалисти в заиграването с публиката и класическите жици, хем се пласират успешно, хем изглеждат като певци от бойбанда. Хвала на хърватите за разходката от Sting през U2 до Rolling Stones.

Damon Albarn… За първи път досег на живо с песните от соло албума Everyday Robots, издаден преди няколко месеца. Feel Good. Дори скоро да удари 50-така Damon не се спира. Музикално неподправен и блърски стил, ама с ушебийни мотиви за самота, равносметка и натискане. Press Play, Press Send. Натискане отпред, силен старт с двата хита от соло албума – Lonely Press Play и Everyday Robots. Gorillaz & Blur изцепки и пълна еуфория тип Clint Eastwood за бис. Уж трябваше да съм кратък. Спирам се, че не е за разправяне. След няколко дни – още. Още няма излизане от EXIT…

[flickr_tags user_id="99590305@N07" tags="exit14" tags_mode="all" max_num_photos="50"]
 

Вижте също и: