The Final Countdown. EXIT Нови Сад.

The Final Countdown. EXIT Нови Сад.

Финално преплитане на Световното с мачовете на EXIT Нови Сад 2014.

Продължителните игри завършиха без отявлен шампион. Изборът на кой отбор да симпатизираш, както и на коя сцена да заложиш, не беше лесен. И докато масата врещи, агитира, лашка се между пристрастия, гледа зомбирано в различни посоки, слага еднакви слънчеви очила в късна доба или се маца със знаменити цветове, някакви хора излизат на сцената стадион и се втурват да тичат и/или да пускат. Може и едновременно. Нали Skrillex – си?

Последната вечер от новисадските мачове предлагаше на зяпачите многобои от разстояние, измежду които се налагаха предпочитания. Поне на двойните симпатизанти тип фурнаджийски лопати като мен. Pretty Lights или Deep Dish? Suede или Mighty Oaks?

Без спорно раздвоение нощта започна с HURTS и разчуствано полувреме. Wonderful Life още в началото. Чудно подгряване, което не остави никой на резервната скамейка. Развълнувани сръбски моми махат като мажоретки. Бой за разхвърлени бели рози. Blood, Tears & Gold. Illuminated и телефонните светулки горе. Каква невероятна футболна драма и го-о-ол. STAY.

Спомням си елевейлиралите голове на HURTS, които ми се сториха по-красиви. Няма значение, финалът на новисадския EXIT продължава и изход от него не дебне отвсякъде. Emergency Escapes only.

SUEDE съживяване. Лъхат на професионално трениран отбор. Синхронизират се, подават си навреме и Brett вкарва от воле. Кой каза, че футболистите трябва да се пенсионират? So young. 90 минутната среща с тима в състав Brett Anderson, Neil Codling, Simon Gilbert  и Richard Oakes завърши едно на нула за Suede срещу публиката. Раздаването им на терена далеч надмина еуфорията на изморените фенове на Main Stage.

Отчела резултата, размахвам помощници в посока на хуавейната сцена, за да се разнообразя с Mighty Oaks. Там единоборство няма. Коженото кълбо е цъфнало върху главата на Ian Hooper. Дали вече знае, че родината му е спечелила Световното? На околните не им дреме. А пък аз пляскам сред фолк идилията, след като съм преминала през няколко туп-туп-ту-тупц зони. Хем берлинчани, хем наподобяващи кънтри веселяци, изплюти от някое ранчо. Данкешун.

Рязък обрат в играта и транзитен половинчасов отскок към великата Dance Arena. Очна атака с лазерни светлини и Deep Dish сетове. Феновете туп-тупцат и са принудени да бъдат активната част от срещата. Не дочаквам дузпите – не мога да следя играта отблизо, нито пък има кой да коментира.

Допинг пробивки и последното кално изпързулване до Main Stage. Тук вече има единоборство в избора на Pretty Lights. Слушала съм и съм викала за Derek по партита, а сега за първи път на живо, не видях да отбелязва точка. Въпреки, че заедно с пулта са отборни играчи. Две на нула след изминалата вечер за Skrillex.

За мен мачът приключи с повече pretty lights, отколкото любима музика. Очакваме следващия резултат от EXIT Нови Сад и Sea Dance Будва. И замириса на море…

[flickr_tags user_id="99590305@N07" tags="exit2014" tags_mode="all" max_num_photos="50"]

Вижте също и: