Медии-Пиари-Промоутъри-Събития. Апогей кючек.

I love the 90s

Медии-Пиари-Промоутъри-Събития. Апогей кючек.

Самокритика и размисли относно второсигналните

Надали ще изчерпам темата, ама защо да не я подхвана?

Music ≠ Website BG

(снимка: EXIT Bulgaria)

EXIT BGДа се преброим… Колко сме музикалните сайтове? Тези, които припознавам като български и изцяло съсредоточени върху музикални събития са (излишно е да споменавам настоящия) mysound (вече с приставка actualno.com), koncerti.bg, djbook.bg и…? Кажете още де, светнете ме! Дали ми убягва поп-фолк специализираният (он)лайн? Дали е по-уместно да си лайфстайл сайт и да акцентираш върху всичко, което радва душата от кино през музика до храна, отколкото да си дълбаеш на звуково-събитийната тема? I don’t know. Do I wanna know?

Единственото, което знам е, че при четириединството (единство под вечен ?) медии-пиари-промоутъри-събития (понякога приятна симбиоза между люде, гледащи в една посока, но по-често безкрайно пазарене*) печели безкористният и мазохистичен „labor of love”a piece of hard work that you do because you enjoy it and not because you will receive money or praise for.

 

*Борбата за акредитации

Как хем да създаваш “labor of love“, хем да имаш ресурс да си купуваш билет за всички събития, които искаш да посетиш? Велик въпрос!

Разширен кръгозор, нестихваща енергия и музикална помярщина… Тези характеристики носи сбирщината от фенове, които искат да са част от музикалния лайв/ф и да споделят преживяното в своя собствена писмено-визуална форма. Какво се случва с тази фенска маса, заела се с labor of love, поддържайки, но неиздържайки се от сайтна формичка (DJambore.com не бяга от тази категория, напротив – потвърждава и разширява я)? Дистанцира се от определението  за журналистика, а едновременно с това (поради липсата на ресурс, а не на желание) натиска за журналистически пасове. Защо се получава така? Няколко отговора ми избълват в главата:

А) Журналист да си в България е мръсно/гнусно

Непълноценност, поради масовото олицетворяване на т.нар. журналистика с политически течения, съмнително финансиране, ограничена „обективност“… Оная медия била на еди-кой си, тая на оная и всички сме ония другите – честни и бедни. Ама никой не се заглежда в себе си, а всеки иска да изразява позиция като дори  явно се оправдава с некомпетентна гледна точка.

А журналистиката по дефиниция е практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория. Еми, общо взето ако статиите ти не си ги четеш само ти, приятелите и пиара, (всъщност и тук бройката има значение:) ) значи си журналист.

ОК, ще ми кажеш, че в таз прочута постмодерност границите падат, определенията пък съвсем се разпадат. Ако те нарекат обаче журналя се сърдиш, ама още повече се цупиш ако нямаш журналистическа акредитация, нали?

Б) Аз съм никой, отразявам общото мнение

Е, значи си баш журналист. Искаш да смесваш и сместваш субективна гледна точка с общия брътвеж. Евала! Само че, твоето си е само твое, а общото е твое и на всички. Лошо няма. Внимавай само да не ти посегнат.:)

В) Аз съм свободен и не принадлежа на нищо и никого

Кой си ти бе? С изтриването и падането на границите, гумичката трие и разликата между сайт и блог. Всеки блог, форум и социална мрежа по своята същност представляват уеб сайт, чиято цел е достъп до информация и нейното обсъждане. Препратка към дефиницията за журналистиката.

Еми, значи, колкото и на мен журналя да ми е мръсна дума, няма как да съм освободен от определенията. И даже да съм никой, някакъв псевдоним, с който (не) злоупотребявам, няма как свободно да си дудна, без да бъда чут. Щях да си пиша лични и тайни мемоари на острова.

Та, джамборенца и други онлайн фенове – дайте да си останем фенове, ама като пишем все пак да се стараем (казвам да се стараеМ, защото и до нас се отнася 🙂) да сме с малко повече самочувствие, въпреки че в повечето случаи сайт къща не храни, промоутър слепи ги ражда, а дори и при пиарите гладно има.

Добре информираната гражданска публика

Jaya the CatЧетириединството медии-пиари-промоутъри-събития се определя от публиката и обратно. Съдейки по референтната ми група, (която за съжаление или не е ограничена до около 3 000 души, пребиваващи в София, на възраст 15-45 г.) музикалните фестове и концерти в страната преживяват апогей. Публиката е вече второсигнална. Преди беше чудо Tricky да има концерт в България, сега вече е критично да се излага тук. Натрупване, предозиране, разтапяне, критичност. До тук – добре.

Бате, ако не си бил на т‘ва събитие, нямаш шанс да участваш в разговор със средна продължителност две питиета. Да си присъстващ на събитията вече е статут не само на феновете, изразяващи публично мнения онлайн, но и на други видни столични бръмчалки. Друга тема е, че с натрупването и споменатия по-горе фетиш към антижурналистиката, вече т.нар. opinion leaders са на изчезване. Разцепванията и разкършванията между 4-те стаи на София са задължителни, за да не изневериш на наложения ритъм на добре информирания столичанин.

Ти тия не си ги чувал? Да, бе!

Хипстерщината в описаната референтна група така се пука по шевовете от разширение, че изчезва и се претопява в зомбирана маса, чийто единици обичат да са сами в тълпата по време на концерт, за да могат после да генерират собствено мнение. Е, кажи колко беемвета изпи по тия концерти? Да си призная – допада ми новата тенденция – беемветата се изпиват по концерти, а не по кръчми. А йе! Единственото дразнещо е извергността, на която се натъква т.нар. невместил се в събитието колективен индивид. Той може да е нямал 100 лв. за билет, ама музикалните му познания не стигат само до хип-хопа ти.

Хипотезите до тук:

– БГ сайтовете, посветени изцяло на музика, се броят на пръстите на едната ръка

– Да се наречеш журналист е гнусно

– Фенове сме, ама ни трябват акредитации

– Ако не си бил на минимум 2 концерта за един месец – гориш

Опровергавай или потвърждавай. Апогей кючек или Weapon of Choice.