Евгений (кой беше?)… май Онегин

EUGENE ONEGIN

Евгений (кой беше?)… май Онегин

Операта от Пьотр Илич Чайковски, закована с три пирона в съзнанието

Моя любима приятелка наскоро написа, че в София напоследък е трудно да откриеш различен свят, където можеш да разпуснеш и да задоволиш необходимостта си от удовлетворяване на  любопитството (по методите на усещането и неприкосновеността, които за нея и за теб, и за мен са ирелевантни)…

Ако някой има желание да се докосне до епоха, която е вече отминала, и да съпреживее ценностите й, на бул. „Княз Александър Дондуков“ 30 дебне едно романтично предложение  за посещение на Софийската опера и балет (някъде по това безмерно време). Аз самата рядко ходя на такъв вид събития и понякога дори си мисля, че времето от 3 часа е безвъзмездно изгубено. Мога да направя куп други неща извън потъналото в прах пространство, особено когато денят е петък.

Този петък, някак не съжалих. Благодарение на операта на Чайковски Евгений Онегин, се пренесох в свят, където на фона на прекрасна музика, добро оперно пеене и красиви костюми, в съзнанието ми се загнезди идеята за непреходните истини, съпътстващи живота на всеки един от нас. Потопих се в звуците на несподелена любов, дуел за чест, разкаяние, загуба, желание за промяна на последствията и прескачане на измерения… А взетите решения се изпаряваха след набързо, но с удоволствие, гаврътната чаша вино в антракта… И айде, после пак, гмурване в приказен свят, носещ в себе си възможността да прелиташ между пространства… Панацеята за гъдела от ежедневната скука. Смешно, а?

Може и да разберете или да се отървете от гъдела, ако полюбопитствате оперно в тази посока, независимо дали сте в София или другаде. Ако опитът е неуспешен, спектакълът не ви се понрави и няма заковани въпроси в кухавината, ще се успокоявате със спомена от  изпитата чаша хубаво вино в една извънмерна сграда.

Въпрос на вкус, казало кучето и се облизало под опашката.

Вижте също и: