Ела и си вземи… Ella Eyre и Rudimental.

Ела и си вземи… Ella Eyre и Rudimental.

Не знам кой какво си е взел в изминалата вечер от Rachel Row & KiNK, Tekniq, ELLA EYRE и RUDIMENTAL, но аз отидох в Inter Expo Center с голямата кошница, която исках да препълня с екзалтация, подскоци и сладко-горчива носталгия по изминали лета. Еми, на мен не ми се получи, но съдейки по разпръскващите се изражения на пъстрата клика, изнизваща се от концерта – повечето присъстващи бяха изгълтали доволно и на екс дозата си партиеее вечер.

START с FLASHBACK. Летото е това на 2014-та. Мястото е EXIT. Rudimental на главната сцена, масова истерия на всяко парче, кръв и пот на скара. Въздухът, който не успява да разбие мексиканската вълна, ме оставя на сухо, а върволицата от хора ме отнася далече от приятелите ми, които водят неравностойна битка за място пред сцената. Естествено настава време за Waiting All Night. Транс, в който не осъзнавам къде и как съм (дали съм?). Ръка ме дръпва и изправя върху нещо подобно на барака. Е това вдигане чаках! Хиляди глави, светлини, викове в гърч. Не съм – сме…

Ella Eyre2015 г., след лято. Ella Eyre вече е изгряла на сцената в Inter Expo Center. Пак е време за Waiting All Night, а преди това сме изчакали приятните превключвания на Tekniq, пък и на Rachel Row & KiNK. Обстановката отпреди една година, естествено е коренно различна – ограничено пространство (но няма я и блъсканицата, вълните) и изпълнение на хита от Ella. Чудно, ще търся този път интимност извън стадното чувство! Къдриците и кръшният глас дават всичко от себе си, за да задоволят българската публика. Тялото често е увито в трибагреника. Получаваме си го (парчето Waiting… от якото парче на сцената 🙂 ) премерено, някъде по средата на Elle Eyre-ното участие във вечеринката. Хубавите неща са кратки (за да ги оценим?!). Така и къдравото чудо набързо ни отнесе с Comeback, Don’t Follow, All About You, хитЪт, Good Times (плюс още 2-3 парчета) и за изпроводяк се изниза от сцената с Together на уста и в крака. That’s all folks! А вие така или иначе не си викахте много, много за още…

След Ella се притесних, че пресъхвам, ама споко, нали Rudimental диджейството ще ми утоли жаждата. Викове за Leon Rolle и Mark Crown. Предстоеше силна мешавица от Rudimental-ови парчета и класики. Доволно… Подскачай, дишай, а тромпетът и пултът ще те води. Намерих все пак пълнеж за кошницата ми, разчувствайки се (ама с крака 🙂) на Not Giving In и естествено на Feel The Love … Че даже и планираната носталгия си събрах с изненадващи включвания тип Original Nuttah, Bad Boys, Jump Around, Nobody To Love по време на Rudimental DJ Set.

Така, понапълнил кошницата с провизии, по-малко от очакваното, но все пак достатъчни за survival kit за изпращане на лятото, се лутам между спомени и очакване за нещо различно, което все още може да ме изненада…