Elegantly wasted with Lamb

Lamb Sofia

Elegantly wasted with Lamb

Тези дни съм изключително рошав. Разчорлих се от събитийца, събития и събитийща… Но концертът на LAMB ме строи на място и се намерих elegantly wasted пред студио Орфей – сам сред тълпа от изнизващи се хора, на крилете на една от вечните ми усмивки, предназначени за вечните и крайни неща.

Бързам назад във времето и връхлитам в студио Орфей „точно“ навреме за Help Me Jones. Ченето ми пада, бе, направо се разпада. Виждам българското превъплъщение на ZLAD! и слушам на живо емблематичното Elektronik Supersonik. Не, не, не.

Help Me Jones е свободна колаборация между музикант и поет, която използва минималистични музикални подходи. Силно повлияни от музиката на 80-те, техният стил е смесица между синтпоп, ню уейв и диско. Тяхната музика е привлекателна и разнообразна – веднъж е електронна и весела, другият път е лирична и омайваща.“

Е, определено ме омаяха и замаяха. Хем не ми е баш до хилеж, хем не реве ми се. Потресът е обладал и по-голямата част от публиката – докато някои се чудят как да помогнат на Help Me Jones да си тръгнат от сцената, други виждат бъдещето си в новата вълна от чудесии. Чудесно. Объркан съм. Нужно ли е всичко да ми харесва, само защото е малко по-различно? Някакво запъване ми се получи с този ню уейв, но нали съм си хиперпозитивен, махам с ръка и си мисля – симпатяги. Точка.

Преди тържественото встъпване на подиума на Andy Barlow и Lou Rhodes, обгръщам погледа си около останалите присъстващи в студио Орфей интензивно. Красота! Хиперпозитивността ми е презаредена, оглеждаща се в лица вежливи и прилежни – добре вчесани и нагримирани. Някаква осмомартенска „гордост“ и трепет по… LAMB

Търъдъдън, грациозен отблясък откъм сцената и заформяне на кълбо сфера, поглъщащо цялата атмосфера. Lou с аристократична излята в бяло осанка и Andy със здравите ръце и рошав перчем. Ех, и той е рошав, мисля си аз, и се стремя да не приглаждам разпердушинената си глава. От дясно на Lou се величае Jon Thorne. Да, велик! Даже завъртях един тигел, реейки се из замаяни клатушканици, за да наблюдавам отблизо струнното му шоу. Човекът си обича инструмента, целува го, гали го и после го споделя с публиката (чрез вибрации). Жужащо кълбо от вълна, готово да се разплете.

Междувременно – силно начало с In Binary и след него директен тътен в гръдния кош – We Fall In Love… Любов, звуци и вибрации на талази. Кълбото с овча вълна се търкулва меко от сцената и започва да заплита бели нишки, носени на крилете на предървила от трип хоп пчела, ниско около хиляда глави. Butterfly Effect. Мрежа от аури ли, от ореоли ли? God Bless.

Lamb coverLou се опитва да размотае вълната и споделя няколко неща за „женския“ празник, за неделя вечер и за последната спирка. Последната спирка на трансвай номер Lamb се зовеше Trans Fatty Acid.

Връщам се в първоначалното си положение, elegantly wasted, смазан от чувства и заобиколен от добре вчесани непознати. Както казва един друг запознат от Езерата – „Транс, бате, транс“. От мъглата на Lamb успяват да ме измъкнат двама от най-любимите ми хора, за да ме върнат обратно на събитийце. И продължаваме нагоре по спиралата.

 

 

“Most everything you think you know about me is nothing more than memories”

― Haruki Murakami, A Wild Sheep Chase

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=pEcNL9z5kkA]

Вижте също и: