Dub Waves=One vibration. Lee Scratch Perry & Mad Professor

Dub Waves=One vibration. Lee Scratch Perry & Mad Professor

Прекалено много има за споделяне след концерта на Lee Scratch Perry & Mad Professor. Затова ти предлагаме две широкоъгълни гледни точки – на Ninja-та и на Иво. Enjoy!

One vibration

от: The Crazy Ninja Doctor

Е, видях го в крайна сметка. Нищо друго няма значение. Ако бях просто преминаващ безучастник, сигурно пак щях да усетя огромната енергия на това дребно по ръст, но огромно по аура Човече, което стоеше пред нас и търкаше микрофона по устните Си. Сигурен съм, че и всички около мен бях погълнати от силата на този голям дух, а не толкова от музикално изпълнение. Усмивките и вибрацията, танцът и ритъмът, младо и старо, всички бяхме там заради Него – големия, легендарния, иноватора, бащата, лудия, неспиращия Lee Scratch Perry.

Някой спомена, че бил накичен като гръцка сергия… еми такъв е. Винаги е бил такъв, поне откакто аз се запознах с него (музикално) преди около 20 години. Червена брада, златна боя по лицето му, която не си личеше от тъмната му кожа, лилаво блестящо елече, целият натрупан със значки, полускъпоценни камъни, ключодържатели и още, и още. Не искам да се фокусирам върху външното – видяхме го, а върху това, което ни даде и ни е дал без дори да го осъзнаваме. Като сътворител на Dub стила (не, това не е Dubstep!), с уникалните си методи и техники на миксиране, звукозапис, мастеринг и продуциране можем не смело да кажем, че което и реге парче да си пуснете вкъщи, Той има пръст в него (а и не само реге). Разбира се, като всеки гении има и своите демони. Може би затова загатваше и тениската му на Хълк. Сякаш във всеки един момент  той може да се преобрази в тъмната си страна. Аз лично не го вярвам – просто Той е too old for this psycho shit. Но пък неговите 83 години не му пречат да обикаля света и да радва хората.

Не трябва да забравям и Mad Professor, изпъкващ на заден план. Един изключителен артист, който също е допринесъл безобразно много за развитието на сцената. Perry и Професора работят отдавна заедно (1983 год.) и мисля, че това беше перфектната комбинация.  

Трябва да споделя и моето учудване относно хората, събрали се да чуят Mr. Lee. Нямаше ги 20 годишните напушляци (може би и заради промяната в локацията), а вместо тях присъстваше едно голямо разнообразие от профили (млади и стари), от юпи ризката до метъл кичарата. Бяха изпълзели от бърлогите си и лицата, с които съм споделял концерти и фестивали преди 15 години. Всичко това допринесе още повече за усещането, че този Човек може и го прави – обединява. А не е ли именно това смисъла на музиката?

На сцената зад Perry стоеше и неговият куфар с надпис “Life”. Всеки може сам да интерпретира това послание. Но едно е сигурно, творчеството на Мr. Lee отдавна е преминало границите на неговия, а и на нашия живот.

Всичко свърши с бурните овации на хората събрали се пред клуба в подлеза на НДК. Двамата дядовци, хванали своите куфарчета, си тръгнаха, предали и на нас малко от своята магия.


Dub Waves. Среща на няколко откърмени с дъб поколения или втори юни на сцената на Sofia Live Club.

от: Иво Иванов

Излишно е да обясняваме дългите истории зад имената на Lee“Scratch” Perry и Mad Professor… Както и за огромното влияние на дъб и реге музиката като цяло върху всичко, което се прави от края на 60-те до днес. 

Заради времето се наложи организаторите от Reel Feel да преместят шоуто от Маймунарника в Sofia Live. Иначе щеше да е супер да е на открито през деня, но фактът, че беше на закрито, го направи някак по-задушевно.

Нийл Фрейзър, или “лудият професор”, както му викат от малък, се качи на сцената с известно закъснение. За да затопли атмосферата, той първо поздрави всички на чист български и започна с плътен бас и класически реге ритми. Местеше всичко пред себе си заедно със самоделните машини за ефекти, които придават характерното за тази музика звучене, като ехо, закъснение (delay), реверберация (reverb). В стила на ямайските саунд системи, откъдето започва всичко, той правеше паузи между парчетата и ги анонсираше по микрофона, като понякога записваше гласа си и го добавяше в музиката.

По едно време един помощник сложи купа с плодове и запалени ароматни пръчици на сцената. Без дим и аромат няма как. Не след дълго професора извика господин Лий Пери да се качи на сцената. Няма да коментираме ексцентричния му външен вид, понеже той за него си е стандарт. Много значки, стъкълца, оранжева брада, лилаво яке. 83 годишният старец се движеше плавно, с търпеливо самочувствие. Лявата му ръка държеше микрофона уверено (макар че го изпусна веднъж), докато устата му не спираше да проповядва в и извън ритъм. От единия край на сцената и обратно, той се здрависваше с хората, гледаше ги в очите, докато им говореше и ги направляваше в и извън дълбоките бас линии. 

Все едно приятели са те изненадали за рождения ден с този концерт.”

Извънредна чест бе да се преживеят тези двамата заедно на сцена. Пътуване през историята на музиката. Гласът на старата реге школа от Ямайка, подкрепен от звука на втората дъб вълна от Лондон. Когато малкият Давид, чиито баща от доста време пуска дъб в България, започна да танцува с Лий Пери, на сцената вече имахме три поколения, откърмени с този звук. Ако музиката е универсален език, то регето е универсалният му диалект, благодарение на тези хора. 

Накрая имаше и още три парчета на бис, през които стареца снимаше постоянно с телефона си. Излъчваше мир и смирение, чиста любов към музиката. И хората го усещаха. Почерпи децата с плодове. Говори си с феновете си, докато течаха няколко по-бързи парчета. Някой си беше разлял питието на сцената и му ограничи мястото за движение. И това бе заснето. Както и многото щастливи лица. Беше вдъхновяващо човек да види толкова много широки усмивки наоколо. Така наречените позитивни вибрации и послание за мир явно винаги ще работят. Бавно и напоително, като самото дъб звучене.

“- Абе, къде са всичките растафари?

– E, те не могат да си го позволят тва.”

Или пък не знаят. Или просто ги мързи.