DMX и българските песове

DMX

DMX и българските песове

Бате, много бяхме тия дето с трепет чакахме да дойде Х-а,

За да си спомним заедно времената, когато изгряваха кварталните дискотеки (персонално репрезентирам „Фрийстайлър“ в Младост 1); когато музиката му се считаше за ъндърграунд хип-хоп; когато почваха масови боища, само като се чуят първите акорди на “Party up”. Много от по-старите песове искахме да си спомним за началото на рапа тука и много млади кучета искаха да видят как е било и да пият от извора.

Наближавайки 30-ака, ноември месец, когато трябваше да е първият концерт, се връщах от работа и като свалях сиво-черните бизнес кежуъл дрехи, слагах кърпата на главата и тениската с Неговия облик, връщах се назад в дните и готвех постен ориз, за да имам за няколко дена и да мога да спестя за билета Му.

Първи път, не, втори път, не, пресконференция – пак не. Софийските кучета почнаха да вият, други да ръмжат, трети да връщат парите за билета, докато организаторите обявиха и окончателния ден.

DMX Tour 2014, 03 януари, зала „Христо Ботев“, 20 часа.

Толкова много лицеви опори и набирания бях направил на „Ruff Riders’ anthem” ,“ “X gonna give it to ya ”, от както разбрах, че ще има концерт, че за малко да ми стане  трудно да се смъкна като хората. Свърших работа, върнах се вкъщи, за да си облека най-широките дрехи, метнах се в една маршрутка и най-накрая се озовах на място. Вълнението бумтеше в гърдите ми, резонираше в черепа, така че не можех да чувам мислите си, точно както басът в „Христо Ботев“ трещи в тенекиения таван, в резултат на което не може да се възприеме абсолютно никаква реч, като членоразделна.

Marty G беше пуснал “Black and Yellow”, точно на човек да му стане рапърско. Оглеждах се наоколо изпод козирката на шапката и видях, че всички са на вълна. Всички са се прибрали от работа, преоблечени, дрехите за концерта, погледите коси, всички стари софийски хоумита, аптекари, счетоводители, магазинери, млади софийски G-та, майки без децата си, всичко живо ин да клъб, бате. Понапълни се и се поизкефихме на разни класики за подгряване от сорта на “Hypnotize”, “Baby, I got your money”, “Hip-hop hurray” и тия другите. Гърлите се кършеха, вратовете се трошеха, изобщо, Rapper´s delight. Преживяхме пауза, след което беше обявено, че ще започне българският съпорт.

AudienceЧасът е към 22:30, вече подгрявахме от около 2 часа и половина. Имахме шанса да преслушаме разни нови звезди на българския рап, Сарафа, едни-две типчета дето пееха некви едносрични неща на английски, не разбрах кои са, щото така или иначе всичкият звук кънтеше като в ламарина и почти нищо не се разбираше дори на български без музика, а като се пуснеше баса, вече всичко ставаше какафония. Нима името на Христо Ботев  заслужава такава акустика?

Времето започна да се потътря, седналите си седяха, правите се поклащаха малко унило.

23:00. Настъпи леко затишие и на сцената се пръкнаха две типчета с китари и един барабанист. Сякаш беше това. Да-а-а…ама не. Изведнъж се появи Спенсята. Виждаме един узрял Спенс, изкара приблизително 15-минутна версия на „Писна ми“ с яко солота, а-ла “ The Doors” , от типчетата с инструментите, които му правиха бийта.

23:30. Спенс обяви появата на Red1. Вече започнах да си мисля, че DMX е в някоя столична болница, приритал от различни субстанции. Но не.

23:40. 3 часа и 40 минути след началото на концерта, подгряти до изстиване, след като всички нови и стари, легендарни и пробиващи рапъри, брейкъри, танцьорки, гърли, дуети, сингли у ансамбли бяха минали, DMX се появи и всички започнахме да лаем и да вием.

И-и-и-и точно, когато трябваше да се почваме, всичко свърши. Всичко на всичко 60 минути по часовник. Песните изпяти на около половина, на плейбек , набързо. DMX се поразходи един-два пъти из публиката, показá телото на жените, изля едно шише няк‘во скъпо уиски или коняк на сцената в чест на не-знам-си-какво и на единия час просто каза „Довиждане“ и си излезе. Това беше.

След две отлагания на концерт и едно непоявяване на пресконференция, получихме 210 минути подгряване срещу 60 минути концерт. Не, че не се изкефихме на “Where da Hood at?”, “X gonna give it to ya”, “Let me fly”, “Slippin´”, “Party up” и всичко останало. Ама те бяха като от касетофон на купон, бийт, масовка, бас, петък вечер, знаеш… Х-ът само се пообаждаше от време на време…върху собствения си плейбек…

В момента, в който напусна сцената, хората моментално се насочиха към изходите, защото на всички им беше ясно, че няма да има повече. Ни един стон за бис, ни нищо.

Кучетата са кучета, Х. Освен, че следват и са верни, надушват и фалшивото, и горчивия вкус на дисриспекта. И не викат за бис. Не че ти дреме на тебе, ама ако сме кучета, кучета да сме до живот, а не котки…

DMX – Live, 03.01.2014, Hristo Botev