Преди Нова година изтананикахме 12-те месеца DJambore.com преживяване

Enter 2013

Преди Нова година изтананикахме 12-те месеца DJambore.com преживяване

Равносметка е дума и помисъл, от която се пазим особено по време на последните зимни, а в момента май пролетни дни от годината. Въпреки това, синтезираме задъхано какви ги свършихме заедно за първа година пребиваване на DJambore.com на онлайн сцената.

P1050476Януари пак отбелязахме коледата наобратно с О.Е. и се изкукерихме в Благоевград. Дадохме и полезен съвет:  Ако след бурните страсти по време на спектакли в Благоевград ви щръкне косата, посетете фризьорския стол на „Баба и Дедо“, където ще ви изправят и ще ви дадат да си сръбнете от рома, за да пуснете лошите духове от бутилката.

Маркирахме няколко безумни заведения из София, взехме уроци за обичани „простаци и пияници“ с „Пеци Бенд“ и доказахме, че самоубийствените кънтри ритми водят до битов алкохолизъм. Снежният ни месец завърши на тъпано гайдарска вълна с цветущи философии: Всъщност гайдите се надуват в ежедневието на таланти и млади хора, които във всеки пожелан момент и място запяват и карат околните да онемеят.

А! Пихме и кафе с Боби заради Уикеда, естествено.

Февруари ни хвана класическата вълна, почудихме се кой беше Евгений Онегин, за да похвалим операта на Чайковски и за пореден път ни се сви сърцето по време на концерт в зала „България“. Сви се, поради факта, че празните места в залата бяха много повече от заетите, че средната възраст на публиката беше далеч над нашата и че макар всеки от нас да ръкопляскаше бурно, звукът на тези аплодисменти беше някак слаб. Но след 1 година виждаме светлина в дъното на тунела и препълнени зали с класическо звучене.

Въпреки студа, сковал целия континент, почерпихме от енергията и въодушевлението, с което пеят изпълнителите от Лондонския български хор. Хванахме и лек тен заради слънцето на BEBE, което огря и София. Коста Костов пък ни светна за уважавано лайв стрийминг парти в Кьолн, което се зове Бангбутце (стаичка за банг-банг).

Март се вмъкнахме на афтърпартита по случай селекцията на Sofia Film Fest и успяхме да изгледаме Ноктюрно – тегавият филм за DubiozaБенджамин Бритън – гениален композитор и виртуозен пианист, израснал и живял по време на Първата и Втората световна война… Междувременно не пропуснахме и Килата, с когото се забавлявахме „без поза, искрено и неподправено, някак естествено“. Намерихме и свръзката между чистачите, Майкъл Джексън, суинг танците и подскачането на въже – руската балетна трупа Тодес. Освен с Тодес, потанцувахме и със снежните фигури по време на феста в Безбог. Яко freestyle.

Не забравихме да си кажем и 483! (в превод: Честит 8-ми март!) с Миленита, която ни разходи из България. Привидя ни се Нео от Матрицата в операта Тоска и преди да разтъркаме очи се разцепихме с Dubioza Kolektiv. Daj mi taj groove, daj mi taj beat, daj mi taj heat, daj smotaj shit…

Подгряхме и с мисълта, че е време за busking презареждане на ексхибиционистки нотки.

През април се подлъгахме да избучим в Банско заради Bob Sinclar’s Love Generation и да си мислим, че концертът на Jaya The Cat в София ще ни е като за първи път. Запознахме се с безскрупулния ентусиазъм на студентите от „Консервата“, убедихме се, че всичко върви по Ахмед и масло, когато Светльо агитира на живо по гащеризон и се смяхме на чалги обложки. Без да се облагородяваме, се заслушахме и в бразилския Техно Брега Буум.

Май, през май се влюбихме в: корейския фест, мюзикъла „We will rock you” и растафарските овце на Националния  събор на овцевъдите, който беше добре подплатен не само с вълна, но и с хубава народна музика.

I love the 90sЮни започна обещаващо с послания от Ayo: “Вярвам в живота. Вярвам в любовта, защото съм жива. Вярвам в живота, защото обичам”, които преминаха в масов носталгичен вопъл „I love the 90’s”. Един фънки петък се загубихме из розовите небеса на Southwick , една слънчева сутрин отбелязахме, че вече благородна музикална кауза си има и клон в България  (Live Music Now BG), както и че операта е възможна и интересна дори за ушите на 6-годишни деца.

Юли се затръшкахме заради лятната мания по обиколки на всички възможни и невъзможни фестивали по света и у нас. Открихме очарованието на A to JazZ Festival 2013 “America Latina”, заради онези възможности да ходим боси по тревата, да стоим навън до късно през нощта, без да ни е необходима връхна дреха и да виждаме отблясъци на слънчеви лъчи и в 21:00 вечерта.

Последва комерсиално разтърсване с Jessie J и подгряване на тема относно чужденецианските забавления, които предлага Слънчев бряг… Довършихме се с Bloodhound Gang по псевдотинейджърски и някак естествено със Spirit of Burgas (дано и той не се е довършил), за да влезем в Shikari-то. Нямаше как, като сме влезли, да не излезем и за EXIT феста… Където разбрахме, че когато си фен цяла масовост става особено интимна…

През август пък избухвахме по SZIGET-ски и направихме няколко заBLURени пророчества, че Enter Shikari се накефиха повече на BLUR SZIGETбългарската публика, MIKA ще има концерт в България и че Balkan Khans и френският език ще преживеят апогей.

Преминахме през Jazz Fest-a в Банско и се поразходихме по улиците, докато София диша… Ама пак това дихание леко ни омръзна, та отпрашихме и до Фестивала на фолклорната носия в Жеравна…

Септември пробвахме да погледнем в Перспектива със S.A.R.S., да се пораздвижим с капоейра, да изградим на ново стената зад Pink Floyd и да слушаме жиците на 100 цигулки едновременно. Есенният вятър ни отвя и до Калофер заради Въздухарията, където вместо на живи гайди се радвахме на „един ди джей с един пулт, който миксира народни песни с истории за хайдути и Bass-a с Beat-a“.

То не бяха смъглари, Ladi 6-тици, музики и нощи под звезди и в музеи с музи. То не беше Manu Chao избухване, ON!Fest тресене, Монсерат Кабайе трептене и Верди честване. И на всичко отгоре нов албум от Bonobo…

Вчера ли беше октомври? Май беше по-студено и се съсредоточихме в правене на снежни човеци и в официалното откриване на Контрабара с разпит на Краси Москов по случая. После се разтопихме, защото преживяхме Submotion Orchestra, Pink Martini и Dog Eat Dog на живо…Въх! Отворихме и цикъла (без да зацикляме) на Музиката на Америка с петъчно рандеву от мелодии зад филми. Какво още? Изненадахме се от ремикса на парче на братя Аргирови и настръхнахме от новите албуми на Arctic Monkeys и Kings of Leon. Започнахме да бръщолевим глупости и On Air с Мира и Митко по най-симпатичното (,защото е единственото свободно) радио Реакция. Още ни търпят…

Ноември пък беше оня ден, в който след невъзможен пробив на турнето на Arctic Monkeys се утешихме с Perera Elsewhere в Берлин и ни дойде гениалната хрумка да си направим Clubbing Guide, който да посочва местата за приятни сбирщини в чужбина. Засякохме се под дъгата в красиво кабаретно булевардно шоу, открихме и закрихме Vocal Fest-a с покъртващо интервю с Curtiz Melody и пристрастеност по лайв изпълненията на Mor Karbasi и Maia Vidal. Ноември забелязахме и чевръстите пипала на Drunken Octopus в целонощен jam session. Пак слушахме опери на Верди, за 4-ти път преоткрихме нов албум на P.I.F. и влязохме в къркорещия търбух на BIGZ.

Тъпани и ГайдиДекемврийското ни настроение още ни държи, заради разговорите, както с култови личности като DJordjano, така и със свежари като момчетата от Rebelites. Продължаваме да танцуваме суинг със Sentimental Swingers & Михаил Йосифов, за да се сгреем, а когато и това не помогнем се хващаме на хоро… С ансамбъл „Зорница“, детския радиохор на БНР и още 14 формации по време на благотворителния концерт „За бъдеще добро, да се хванем на хоро!“. Много енергично ни се получи и хоротеката по време на рождения ден на приятелите от koncerti.bg.

Та едни такива-ми-ти работи ни споделиха и сплотиха, защото си ги преживяхме заедно по време на и след изслушването им. За ЧеНеГе искаме да продължаваме, продължаваме, с още пàра и под пàра.

Изтананикай  и твоята музикална година и ни я изпрати на all@DJambore.com