Светът е хем малък, хем нов, хем носталгичен с музиката на Disney

Classic FM Orchestra

Светът е хем малък, хем нов, хем носталгичен с музиката на Disney

It’s a whole new world… особено, когато ти го подшушнат гласовете на Орлин Павлов и Марлиса Хъдсън.

Да си малък е привилегия, която набързо ти бива отнета, но понякога не напълно безвъзвратно. Докато си кибичих на стълбите на първия балкон в зала България (а след антракта и на централен стол на партера) детинските ми стружки се разбунтуваха и яростно напомниха за себе си. Причината за възвърнатия бодеж беше концерт от цикъла „Музиката на Америка“ – „Музикалното вълшебство“ на Disney.

John Mclaughlin Williams @ Disney MusicalsНеопределимата ми възраст и липсата на дете, което да прикрепям, докато погледът и ръцете му шават по всичко наоколо, ме отличаваше от присъстващите в страната-зала. Върху лицата на останалата част от публика личеше спокойствие и преживяване на чист преход – предаване на музикално вълнение от едно поколение на следващо. Виновните будители на моите детински инстинкти и предящите връзката родител-дете за останалите, бяха оркестърът и хорът на Класик ФМ радио, Марлиса Хъдсън, Орлин Павлов и диригентът Джон Маклафлин Уилямс. Четох, че последният признал, че преди не е въртял палка в такт със звуците на най-популярните мелодии от филмчета на Disney. Явно заради това, че му беше интересно и заради усета си, се справи много топло и вещо, като в чест на Мики Маус и Аладин смени две весели вратовръзки.

А по време на наниза от приказни Disney теми отвсякъде се лееха превъзбуда и усмивки – деца зяпат, родители потропват, изгубени между насядалата навсякъде тълпа припяват – ту на английски, ту на български, спомняйки си за оная касетка на Аладин (или беше на Красавицата и звяра?), която са превъртали на учудващо (от перспективата на времето) малък телевизор. Вярвали са на Гастон, че трябва да изяждат по 10 яйца на ден, за да пораснат големи, че всички красиви момичета с големи очи са главни героини, че зверовете всъщност са омагьосани принцове и, и, и…

Orlin pavlov Marlissa hudson @ Disney Musicals

И такива ми ти приказни истории се изсвириха и възпяха, та на всичко отгоре освен музика и въображаема картина, зад хора висеше и екран, от който надничаха познатите образи на Доналд Дък, Питър Пан, Тарзан, Пепеляшка и кои ли още не. Осъзнавам зверското облъчване, което филмчетата на Disney са ми причинили, още когато не съм знаела какво означава „облъчване“.

Гледането и слушането на repeat на музикалните темички от Beauty and The Beast, Aladdin, The Lion King и The Little Mermaid, явно толкова изкусно са ми промили мозъка от рано, че още след първите 5 минути от концерта детските стружки в корема ми (с които започнах излиянията си) се разбушуваха и стигнаха чак до върховете на пръстите, за да припомнят освен всичко друго, че им липсва тракането върху пиано.

Стилна конкретика в преживяването „Музикалното вълшебство“ на Disney също не липсваше, а трептеше в причудливия глас на Марлиса Хъдсън, който по джентълменски бе допълван от Орлин Павлов. Чудничко им се получи на двамата и темата от Малката Русалка, и от Цар Лъв, а публиката заслужено си чу на бис и A Whole New World. Двойното прослушване на песньовката от Аладин за преоткриването на изцяло нов свят тотално срина преценката ми за носталгия по детинските години, за да си помисля засрамено, че и сега ме гъделичка този лигав и лесносмилаем звук. Гъделичкаха очите и ушите на присъстващите и червения хор на Класик ФМ, който искрено се забавляваше и спомогна чутото да се пренесе по естествен и наивен начин във всяко едно кътче на зала България.

Е пък, някои неща, забутани по ъгловите спомени, които си носиш, не могат да се изчегъртат, а даже от ъгъла се настаняват на първия ред, независимо колко години и музикални стилове си навъртял… Особено, когато ти се припомнят ярко и носят топло чувство. То, в един момент, само това те сгрява – споменът, че детството не е отнето безвъзвратно и се таи в поредния нов свят.

[flickr_set id=“72157641412256053″]

Вижте също и: