Диско партизани

Диско партизани

Zece, alege
Nu mai intelege
Opt un tort (upgrade)
Musica non stop

 

Софийска сърцевина… Вечер (петък и/или събота)… Хубаво е, весело е и от всякъде се чува музика (нон-стоп). Захванала любимата си тема в кое заведение да се ходи след партито, разбирам, че независимо от избора, всички ще бъдем диско, диско партизани…

Няколко любими места с музика на живо и култови диджей…Няколко бара с познатите усмихнати хора… Една-две застаряващи големи зали за „масови“ събития… И никакво отклонение, и никакво ново правило или разнообразие. Изобилието и постижимостта  на „всичко останало“, когато наличното до болка омръзва, а масовото отсъства, тикат към опит за промяна. В тези моменти се трансформираме в диско партизани.

Според тълковния речник партизанин е „лице, което става член на определена партия по користни подбуди, а не по убеждения“. Да, на лице са користните подбуди за reload  на вечерта и противоречивите убеждения. Но какво пък толкова, този път може да е различно…може да е яко.

Връхлитаме в новопреместила се дискотечница с шест въглерода в името си и след шест минути се срамуваме…Че сме пораснали; че присъстват и други пораснали; че музиката е гимназиална, ама я пускат 12-годишни; че има вход, ама уискито е 12 лв…

Партиназията се почва, за да се успокоим, че вечерта продължава и че сме заедно. Мисловните процеси се забавят, ама посред сутрешната горчилка остава… Има ли предлагане, значи има и търсене… Вече не си в таргета… И ако малко софийски предложения за продължаване на вечерта те удовлетворяват и често ти омръзват, то надеждата за нещо хубаво и ново не умира. До следващия уикенд,  до този мост, до тази гара, до този миг и звук, до розата на светофара, до ъгъла на тротоара…