Dave Clarke – много повече от Барон

Dave Clarke

Dave Clarke – много повече от Барон

Една постмодерна статия… и още нищо

Dave Clarke e яката поста, човече! Както всички заинтересувани разбраха, него го наричат Барона на техното. Но какво в крайна сметка е „барон“?: „Благородническа титла, по-ниска от граф, както и лице, което има тази титла“.

Чш-ш-ш, лицето Dave Clark не може да е по-ниско от граф, бе е-е-ей. Той е шибаният Граф на техното, както Попа е на Графа, такъв. Само че в БГ това звучи ужасно – Графа на Техното! Мария Илиева на Есид Хауса…

Както казва Хали Хансен: „Нека прескочим подробностите, за да умрем от скука в същината“:

Не знам кой какво е изпитал на партито, но аз отново се влюбих в живота, който е много хубав. Ива най-накрая разпали пламъка на техното в сърцето си и сега сърцата ни бият по-заедно от всякога. Разбрахме се да ходим веднъж на три месеца на парти (макар че тя в последствие насоса, че сме се били разбрали за шест месеца). В крайна сметка това няма особено значение, нищо няма значение, стига партито да е яко и техното да е от хубавото.

Както казва Едгар Емет: „Подробностите, често са по-скучни, дори от същината, Хали!“:

Както и да е, Dave Clarke e велик, а Ива най-накрая леко прослуша техно!

Край на статията!

А сега към новата фейсбук истина за ДНК-то!

Учени откриха, че ДНК всъщност е тъмното хале до Sofia Live Club. Принципът на спиралата, както и неоспоримият факт, че върти здраво, остават непроменени. Благодаря.

Venue се ражда от пяната:

Вместо да влезеш в Blender или в Elements, хоп, влизаш в ДНК (Двореца на Националната Култура, че съм шегаджия 🙂 ). Минаваш през коридор, с виенски колела на зелен декор (аз съм рапър и рейвър, и смятай пял съм в хор). После, съзираш размножен поп арт хибрид между Мона Лиза и Шекспир.… (рапираш като сломен клошар джигит дето лимона лиза на секс пир) и в края на краищата, таксата за гардероба е левче. Слагаш „две палта-а-а в едно-о-о-о“, разтоварваш звонка и се меташ в лудницата.

Лудницата е голяма (като предния абзац). Само не ти е ясно кое е бара, кое са хората и кое е сцената, защото в ДНК е тъмно като в рог и празно като в главата ти на последващия ден. По стара традиция техното няма нужда от интериор – пет сферични мижави лампи са напълно достатъчни. А ето я и сцената, очертана от лъча. Идеално, но не съвсем.

Време за цитат:

„Понякога нещата започват с разочарование“ – Ян Гутенберг.

Разочарованието – Steven. Ми, не ме кефи тоя звук…

Пикантно от партито:

Дебелак тъпак наби смешни шамари на маняк.      

Предполагам, затова някои рапъри ходят на бокс. Какъв рапър съм аз, мамка му? Хилав! Юпи-и-и-и. Аз съм българският The Streets!

Стил и Коса

Така, от висотата на мъдростта, до която умело не достигнах, смятам че съм готов да простя за безумния вид на съвременния рейвър. Само една мацка със зелена коса и една с мигащи очила… Хилави батки с кичозни тениски, ето го и стихчето:

Шанел ли се казва тая тъпара?

Версаче, нашепва вталений ментак

И тъй, сякаш грейва, видът на гъзара

И той се превръща в същински маняк!

Майната му, щом се кефят на звука на Dave Clarke, хората могат да бъдат и селско облечени и градско облечени и ако щеш нещо средно. А кое е нещо средно – покрайнините, бате! И оттам:

Suburbs” – дебелата модна линия.

Ето ни отново в Шоуто „Към финала на статията в 5 стъпки“:

  • Откакто се помня на Ива, все съм й повтарял да приеме техното. Така й казвах често, като си приказваме: Приеми техното, бе Ива! Ето, че е имало смисъл – и резултатът не закъсня.
  • По едно време се появи и Чечи, мамин златен…
  • След партито имахме четири афтъра, в които активно не участвах.
  • И едно себепоощрение като за пред финал: Рядко се срещат рап рейвъри като куче. Сори, аз съм един от тя-а-ах!
  • С две думи: класическо парти като самото име – Dave Clarke!

Вижте също и: