„За бъдеще добро, да се хванем на хоро!“

„За бъдеще добро, да се хванем на хоро!“

Имало едно време една прекрасна държава с невероятна природа и сърцати хора, която не е допуснала пленяването на нито едно нейно знаме в битка, но въпреки това някак успява винаги да е сред загубилите.

Така си разсъждавам и вървя забързано по главната алея към Военната академия „Г. С. Раковски“, загледана в колоните от двете страни с табели, напомнящи за най-славните победи на българската войска. Нямам търпение да стигна, не само заради декемврийския студ, но и заради чувството на трепетно любопитство, което бавно ме обзема. Не знам какво ме очаква, знам само, че приятели ще танцуват на благотворителен концерт с народни танци, което явно е било достатъчно за решението да се сдобия с билет.

Престъпвам плахо през входа на академията в очакване да се натъкна на разни строги мъже в униформи, които да ми се скарат, че вдигам прекалено много шум. Вместо това обаче попадам в „пчелен кошер“, изпълнен с пъстри народни носии. Навсякъде срещам усмивки и развълнувани артисти, завладени от сценична треска и уговарящи последни детайли по хората, които ще изпълнят.

„Жуженето на пчеличките“ продължава дори и след началото на благотворителния концерт „За бъдеще добро, да се хванем на хоро “, успял да събере ентусиазма на 14 различни състава за народни танци, и се укротява едва след първите бурни ръкопляскания на публиката. А на сцената едни през други се надиграват професионалисти и аматьори, млади и стари, съсредоточени в стъпките, усмихнати и вложили сърцата и душите си в най-хубавите български народни песни и танци. Не ги спират нито тясната сцена, нито лошия звук, нито премигващото осветление.

Оставам впечатлена обаче не толкова от професионалистите, чиито движения на краката е трудно да бъдат проследени, а именно от онези хора, танцуващи от няколко месеца и събрали смелост да се качат на сцената пред пълната зала. За мой фаворит си избирам един достолепен чичко, голям като мечок, който определено ме кара да се засрамя от мързела си и да се замисля дали не трябва да подновя заниманията си по народни танци.

В края на събитието обаче оставам разочарована. Не от артистите, които тази вечер до един бяха истински професионалисти. Оставам разочарована от публиката, която като стадо овце се хвърли самоотвержено към изходите, докато на сцената изпълнителите продължаваха да пеят и танцуват. Рядко съм виждала такова неуважение към положения труд, но пък това някак отговори на разсъжденията ми в началото – защо винаги накрая сме сред губещите.

Надявам се все пак тази част от публиката да не обезсърчи организаторите и участниците и скоро пак да ни радват с изпълненията си на красивите български танци!

Вижте и участието на танцова формация „Шопе“ по време на благотворителния концерт „За бъдеще добро, да се хванем на хоро “ във видеото по-горе.