Когато шизофренията е дарба…

cooh

Когато шизофренията е дарба…

В събота бях да слушам концерт на 4 изпълнителя от 4 различни музикални стила. Mоже би, ако не бях фотограф и не снимах събитието, дори нямаше да разбера, че тези 4 тотално различни звучения, 4 клона от дървото на електронната музика, тези 4 отделни музикални светове са плод на умотворенията на една и съща физическа личност. Шегата настрана… ХЕ-ХЕ… Разбира се, че съм запознат с музикалните раздвоения на Иван Шопов (уж по паспорт, но знае ли човек…) и дори съм голям фен.

COOH / BALKANSKY / IVAN SHOPOV

АВТОР/СНИМАТЕЛ/СЛУШАТЕЛ: Анастас Чобанов

cooh vutre2Та, Иван Шопов е може би единственият човек, при когото шизофренията се проявява по толкова положителен начин. Простете за грубия медицински термин, но през моята призма 4-те му различни типа звучене изискват и 4 различни типа мислене, за да бъдат създадени и да бъдат независими един от друг. Дори не засягам темата за огромния художествен талант, който Иван Шопов притежава и за другите музикални проекти, в които участва с различни изпълнители (LOOH или проект Зенит). Явно вече сте ме усетили – това описание на случилото се в събота в студио Орфей ще е напълно пристрастна… Но осмелява ли се някой да се изправи сам в битка с четиримата  Иван Шопов – ци?

За съжаление пристигам по-късно и хващам шоуто от частта на Drum Kid. Изпуснал съм амбиент-а, но да си призная не съм голям фен на това звучене и не съжалявам.

За първи път слушам на живо Drum Kid. Техното му е готино, танцувално, без излишни грубости. Някои тракове имат доста минималистичен характер и печелят симпатиите ми. Тълпата все още се събира и пред сцената има премного свободно място, за да изпробвам всякакви ъгли и да направя няколко хубави портрета на човека на вечерта. Изписаното one на сцената ми хареса като идея и издейства няколко ефектни снимки.

Техното е готино, харесва ми, танцувам си, но с напредването на времето започвам да получавам пеперудки в стомаха, защото ще се видя с един стар, много скъп приятел – Балкански.

С него се видяхме на последния дръм н джаз, но тогава беше в компанията на Деси Добрева и дясната му ръка Теодосий Спасов (просто израз, никога не бих принизил г-н Спасов) и тогава Балкански не се показа в пълната му светлина.

Разбирате ли, Балкански е интересна личност, различаваща се от Cooh и Drum Кid. Балкански притежава в себе си, както приказния планински дъх на българските красоти, така и модерната музикална бруталност, която впечатлява със своя натиск към сетивата. Кефя се и на двете му лица, но не бях виждал тази, грубата страна от може би 2 години.

coohvutreПри изкристализирането на първата песен, аз съм отвън. Веднага го разпознавам и влизам. Вече е започва нещо ново, а аз съм се нахилил като малко дете и изпитвам носталгични чувства към отминал период от живота ми. Звукът му влиза много здраво – както си требе. Толкова се радвам, че отново мога да го слушам на живо, че хич не ми се занимава да снимам, но трябва да увековеча този момент. По средата на сета му вече отпред е мачканица и някакви агресивни типове сякаш нарочно се блъскат в мен, но аз съм скала – живота си давам за изкуството. 🙂 В селекцията на Балкански се срещат както типични дийп парчета характерни за UK dubstep-а, така и мелачки, които българската публика обича, но като че ли вече са изгубили масовата си популярност. Сетът му е пълно превъплъщение на моите предпочитания към стила като цяло. Густо майна – както казваме из моя край. Мачканицата е пълна, а каратистите са навсякъде около мен. В един момент, аз съм най-отпред, с дясната си ръка държа апарат, а другата я размахвам като олигофрен. Тази вечер е доказателство, че дъбстепът има почва у нас и заслужава поне едно посредствено развитие.

А вече щом на сцената излезе последното ИванШопово алтерего /COOH/, в студио Орфей настава същинска лудница. В залата са се събрали са много повече хора от началото на вечерта.

Милиони частици звукова материя са хвърляни с бясна скорост по публиката. Никой не остава безучастен в тази електронна феерия. Чуваме няколко класически трака, както и няколко пълни унищожители. Винаги ми е харесвало колко сложно и колко технично звучи миксирането на Cooh. Именно поради тази причина сетовете му са като разстрел с картечница – това неговото не е обикновен дръм ен бейс. Чак и самият изпълнител доби една агресивно – мазохистична физиономия, но по моя преценка, тя има общо и с умората от продължаващите дълго сетове. Искам да споделя, че наблюдавах движението на визуалните ефекти и установих, че те бяха плавни, точни и добре подбрани.

В цялата зала се усещаше една положителна емоция в изпотения въздух. Нямаше недоволни и разочаровани. Някои танцуваха, а други слушаха и се усмихваха, но на всеки му допада това представление. Защото всички ние – хората, които слушаме тези стилове, знаем кой е Иван Шопов. Пляскаме му с всичка сила.

БРАВО!

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=_5e4cOL3PlY]

 

Вижте също и: