Commodo @ Mixtape 5. Big Up.

Commodo @ Mixtape 5. Big Up.

Да си призная чакам тази вечер отдавна. Почти откакто разбрах, че ще снимам събитието. Много се кефя на dubstep и това си е.

commodo2Още със събуждането ме приема едно хубаво топло чувство. Пропър dubstep партитата вече се случват веднъж на високосна година и за мен щеше да е престъпление, ако изпусна подобен шанс да се отдам на любимия саунд. Commodo не е от най-известните имена. За широката публика той ще е непознат, но всеки с medium dubstep култура със сигурност разпознава дълбокия му подбор на тракове. За седмицата преди партито слушах до полуда сета му за Big up magazine в youtube така, че се бях подготвил.

Фактът, че партито беше в малката зала, малко ме понатъжи. Минаха онези времена, когато се събираше огромно множество и подскачаше като обезумяло – тогава и аз, може би, бях млад и по-откачил.. Може би и сега трябва да отбележа, че поради големия ми ентусиазъм около партито и почивния петъчен ден, се почнах още от следобед.

Идването ми съвпада със сета на Owlie и след взимането на една бира, която освежи положението, се поклащам в типичния такт на краката. След изпиването на половината от бирата почти на екс вдигам ръцете и започвам с каратистките движения. Сетът му е много готин и веднага ме вкарва в много приятно движение. Разбира се, не говорим за онези пиу-пиу brostep dubstep, а за онзи тежкия ала гет Get Darker. Така че, не си представяйте хората да куфеят като за EDM клипчетата. Публиката, която в даден момент напълва малката зала, се поклаща в най-характерния танц и всеки вкарва неговия си почерк сред популярните движения.

Commodo изскача, незабелязан от мен, и още с качването ми на сцената за първите снимки, повдигам нивото на краката и разширявам периметъра на ръцете си. Много от парчетата, които пуска са ми вече познати от гореспоменатия сет и сякаш ще ме пръснат. Дали защото са ми познати и ги чувствам по-близки, или заради безпристрастното мнение, че са най-силните, е без значение. Прекарвам си много добре и всички присъстващи също. Всеки си куфее по своему, но задължително с усмивка на лице. Чувствам се като в някакъв малък лондонски клуб, а времето се е върнало с десетина години назад, когато дъбстепът е далеч от най-известните си години. Сетът на Commodo преминава през мен много бързо, а този на Greywan – почти светкавично. Качеството на пуснатите тракове за мен не се променя. Залата се изпразва малко по малко, но аз и спътникът ми сме в нашето си готино настроение и си избухвахме без значение от околните обстоятелства. С настъпването на сцената на Tab вече се усещам, че е време да си ходим.

Подхващам спътника си под рамо и се отправяме да отморим крака от една вечер, която за мен определено оправда очакванията и събуди отново жаждата за такъв тип партита. С нетърпение очакваме следващия епизод, когато отново ще можем да се пренесем на тази ъндърграунд сцена.

Вижте също и: