Cocoon Sofia ни показа и мрачната страна на Ибиза

Cocoon Sofia ни показа и мрачната страна на Ибиза

DJambore.com екипът е редовен посетител на събитията на Mетрополис, но лично аз отдавна не бях стъпвал на тяхна територия. Може би от година се каня да си припомня що е яко техно и след като не успях да присъствам на Photon, реших, че е крайно време да зърна Sven Väth със собствените си две очи. Тръпнех в очакване на изненади, защото в това за мен се крие насладата от ходенето на разнообразни музикални събития. Не ми трябваше и много време, за да настроя сетивата си за първия Cocoon шоукейс, който щях да наблюдавам.

Влизането през вип входа определено ми бе забавно, тъй като не се редях на опашки, а и малко погъделичка егото ми… За което благодарим на PR екипа на Метрополис. Липсваше само едно питие гратис, но може би следващия път. 🙂

Да си призная Maurizio Schmitz не ми звучеше много интересно. До 00:30 сякаш се стараеше да не пуска прекалено здрави тракове, макар че насъбиращата се публика оценяваше периодичните дропове. Вероятно това бе и неговата роля за вечерта, което е разбираемо – не би искал да отнеме блясъците от хедлайнера на вечерта. Бе ми малко тъжно как първият по-стабилен трак, който той пусна в 00:50, не бе хванат от Шазам… За съжаление тази празнина щеше да ме съпътства през цялата вечер.

Вечерта тепърва започваше, а свиренето с уста от публиката се чуваше доста отчетливо. Радвах се на този факт, тъй като подозирах, че ме чакат много аудио наслади. Тук интересното бе, че още следващото парче придоби онзи така специфичен техно бас ритъм (надявам се, че всеки, който е присъствал на Метрополис парти, знае за какво говоря). Последната част от сета на Maurizio Schmitz, до застъпването на Sven Väth, бе качествена, но за съжаление не мога да споделя пуснатите песни.

Та, малко, по-малко дойде и моментЪТ… Доживях да видя и чуя Sven Väth на живо – една легенда на електронната сцена. Музикалният подбор на Papa Sven ми хареса мигновено и се понесох из танците заедно с всички останали. Предпочитам да усетя пътя на сета му, отколкото да размишлявам над временни и незначими фактори.

Към 3:00 музиката от Sven Väth е точно по вкуса на българската публика – сиреч тежка (поне за Метрополис разбирания, де). Сетът му се различава от записаните и качените в Youtube, което подсказва, че той знае какво публиката тук иска и дава всичко от себе си, за да няма разочаровани. Вече и аз се убедих, че Sven Väth е майстор, макар и доста късно. Дойдох главно заради него и не останах разочарован, макар огромната ми пауза от техно сцената. Друг е въпросът, че точно такива паузи ни помагат да оценим качествено даден стил музика.

Тъй като не съм голям техно разбирач е тъжно, че шазамът не успява да хване сетлиста по една или друга причина, но селекцията му е убиец. Препълнената зала танцува яко и усмивките са навсякъде. Sven Väth е любимец на българското техно множество и то не случайно.

Vamp – Outlander бе първият трак, който успях да хвана, а той предизвика доста подскоци и крясъци сред ентусиазираната зала. Беше от последни песни пуснати от Sven Väth и ми подсказа едни вече ретро звучащи синтове, напомнящи ми на The Prodigy.

Щом Ilario Alicante застъпи пред прожекторите, аз усетих голяма промяна в музиката и съответно тягата й. Атмосферата стана по-мрачна, а аз дори почувствах една приятна музикална носталгия. Чух много интересни звуци – нещото заради, което дойдох! Танците ми вървяха яко, ръцете бяха горе, а дори май прекалих с дъбстеп гримасите. Из неговия сет чухме Charles Fenckler – Frozen Room и Ekstasis от Syncom Data, който според мен бе миксиран с друг трак и направо ми скъса шортите.

С течение на времето се убеждавам, че Ilario е звяр (както се изрази една приятелка)! Музиката му крие онази агресия, която аз много обичам в електронната музика. Той определено е тежката артилерия на тази вечер. Пред неговия подбор по-„тежките“ парчета на Sven Väth са направо за някое бийч парти из Ибиза.

След 5:30 цялата зала беше една армия, която тропаше под аранжимента на Иларио. Гледал съм Ilario Alicante и преди, но това беше най-доброто техно, което съм чувал. Звуците, които разпознавах из селекцията му са много сериозни – няма 6-5. Из насладата на танците, някъде из маршируването аз реших, че беше време да се прибирам, въпреки че музиката беше много яка и залата тъкмо леко се беше поизпразнила леко.

Поредното проявление на Сocoon на родна земя мина много добре и аз не чух дори гък критика, докато бях там. Може би бях най-умереният и трезвомислещ присъстващ, но пак останах доволен от срещата ми с техно  звученето. Метрополис отново ми дадоха онова, за което бях дошъл – интересна музика. Sven е легенда, но Ilario спечели сърцето ми този път.

Приятното си прекарване донякъде дължа на огромната пауза, която направих и ви призовавам – не се насилвайте да хванете всичко от любимия ви стил музика, защото човек се пренасища. Бъдете разумни в избора си на артисти, танцувайте безгрижно, тренирайте слуха си и ще постигнете тази позитивна карма, която ме държи вече втори ден. Не се срамувайте от предпочитанията си, но и експериментирайте! До след няколко месеца!

думи и визия: Анастас Чобанов, LeMouseRat Photographie

Вижте също и: