А ти видя ли я… китайската Нова година?

китайската Нова година

А ти видя ли я… китайската Нова година?

Имало едно време, през девет планини в десета, една китайска Нова година…

Тя била нелепо красиво непридвидима и се превъплащавала в 12 различни животинки, за да не остане разгадана за простосмъртните. Единствените неща, които не се променяли в китайската Нова година били музикалните й нрави и способността й да претворява боя в танц и обратно. Всеки, видял лицето й, го описва различно, а за да го види, Тя сама трябва да се разкрие пред войаора.

Подобно разкритие претърпя китайската Нова година, превъплатила се в „Небесната хармония“  на закрито в зала 1 на НДК вчера на 3-ти февруари. Всеки зрител/войаор видя в лицето й нещо различно.

Един заличи носталгията си към лентите с Джеки Чан, за да се ококори пред шаолин екшън на живо, представящ бляскаво изкусно изкуствени мечове, прътове, камшици и стряскащи погледи, които се биеха като истински. Без да се удрят и да си причиняват болка… Само, за да покажат, че и тялото може да е подвластно на изменността на китайската Нова година.

А друг се вгледа в цветните й очи, които пръскат художнички, не толкова скопосано предрешени като лебеди, с ръце навместо човки; червени усмивки, навместо криле и кървави ръкави вместо ветрила.

Как още някой войаор препозна китайската Нова година? Може би през образите, които изплуваха в съзнанието му под струните на китайска цитра, която вибрира звуците на „Хубава си, моя горо“ или приказно талантлив свирач, който не се поти на паветата в жегавите следобеди на Созопол, а има интелигентно дръпнат светоглед, за да е способен да заплете „Една българска роза“ между две струни…

Дори да си видял лицето на китайската Нова година под друга форма и краска, важното е, че си го видял и най-вече чул, за да не живееш в интересни времена, а единствено, следвайки небесната хармония на отприщващите се зими, които повече приличат на пролет. Така де, приличат на пролет, когато си видял лицето й, иначе си остават мъртви.

 

Вижте също и: