Концертът трябваше да е на открито, за Chambao трябва естествен вятър…

Концертът трябваше да е на открито, за Chambao трябва естествен вятър…

Приглушена светлина и небрежна музика в зала 1 на НДК… На сцената се показват два прегърнати силуета – единият свири на синтезатор, а образът на жената преплита думи в песен: no puedo contrоlаr, quiero nada mas, felicidad…

Публиката се настройва за избухване. Още от първия акорд, всички в НДК искат да станат и да танцуват, но статичността на залата някак ги ограничава. Но това не пречи на вокалистката на групата. Тя започва да се разхожда из публиката, припявайки любимия на всички рефрен Caminando por la calle. DSC_4976След като вдига на крака, седящите пред сцената, Мария дел Мар Родригес не се спира, докато не се качи и до втория балкон на залата. Вече всички са на крака, всеки танцува, пляска с ръце или си препява.

Часовете минават бързо, докато неустоимият ентусиазъм на изпълнителката заразява всички. Испански думи, виртуозни изпълнения на китара, саксофон и барабани туптят в пространството. Chambao са за пореден път в България, но феновете им се забавляват все едно им е за първи. Може би ключът на успеха се крие в чистата, позитивна енергия на музикантите, която се трансформира в песен, омайваща и най-сдържаното сърце.

Става ясно, че никой в залата няма намерение на спре да танцува, защото краката и ръцете се движат без контрол. Chambao го разбират – казват формално Goodbye, но нямат никакво намерение да си тръгнат, защото предусещат, че публиката още не е излязла от причудливия си транс. Няма нужда да крещим „още” . Chambao продължават да излизат душата си в още няколко парчета…

В крайна сметка установих, че пиша това резюме за DJambore.com в минало време, тъй като концертът беше вчера. Но веднага го поправих в сегашно, защото никога няма да се уморя да слушам мелодиите на Chambao, които ме презареждат „тук и сега“. До следващия път…

[flickr_set id=“72157653847429468″]

Вижте също и: