Малко „горчиво“, повече „Елмаз и стъкло“ и БТР „изключени“

Малко „горчиво“, повече „Елмаз и стъкло“ и БТР „изключени“

„Там, на хълма, в лъчисти небеса рубинената кула издигаше снага. Там отдавна живеела сама жестока, но прекрасна, красивата жена.“

Ако някой ми каже, че не знае от къде е този текст, направо да започва сам да си се замеря с камъни. Поне аз не мога да си представя, че някой не би могъл да разпознае хита на БТР, който съм слушала още в основното училище.

Още е жив в съзнанието ми споменът за онези най-хубави бирени фестове на паметника на съветската армия, когато танцувахме между дървените пейки и откривахме свободата на гимназиалния живот и това да се прибираш сам и по тъмно. Именно с такива романтични и изкривени от носталгията по отминалите дни очаквания се запътих към новото попълнение в софийския клубен живот – Joy Station, да видя и аз това място, което така го рекламират, а и най-вече да се насладя на живо на една от любимите ми български банди – БТР Unplugged.

Няколко часа по-късно обаче си тръгвам от клуба със смесени чувства. Смесени, със сигурност, не заради песните на БТР, които си звучаха точно така, както ги помня. Смесени може би останаха, заради неповторените ми тинейджърски спомени. Атмосферата от площада, непринудеността, искреността, свободният достъп просто няма как да бъдат повторени в рамките на клуб, пък бил той и наблъскан с колони, прожектори и екрани.

Цялото събитие лъхаше на порастване, което определено не е забавно понятие. Двадесетте лева вход за клуб в Студентски град, мокетът, високите маси – като за коктейл, просто не ми се връзваха с представата за БТР. Това, разбира се, не ми попречи да пея с пълно гърло на „Елмаз и стъкло“, „Хей момиче“, „Цвете от луната“. Не попречи и на цялата публика, която добре знаеше старите песни и се включи като още един член на бандата. Сладко беше и участието на групата в едно романтично предложение за брак, на което станахме свидетели. Въпреки че аз имам особено мнение по темата и не бих искала да ме изтипосат на сцената пред толкова хора, така че да ми е трудно да кажа „не“ по темата.

Що се отнася до самите БТР, надявам се скоро пак да имаме възможност да ги слушаме, а и ни обещаха нов албум на пролет. Дано обаче следващите им изпълнения да са в по-небрежна и неподправена атмосфера, просто повече им отива. Или може би просто аз не искам да порасна!

И нещичко по отношение на клуба, който е както се казва „Хубава работа, ама българска.“ Признавам определено отличния звук и наличието на големи екрани, на които дори и по-ниските могат да виждат перфектно. Има обаче още какво да се желае. За ценовата категория, в която се целят, е редно да осигуряват поне гардероб на клиентите си. Озадачи ме и мокетът в клуба с музика на живо, който не е най-добрият избор, но вероятно това не е основната идея и цел на мястото. А ако сложат и малко повече информация в сайта си, цена няма да имат.

Все пак е радостно, че има още едно такова място в София и се надявам да успее да се наложи.