Пълна браззкотия. Втори ден на безобраззие.

Brazzobrazie 2

Пълна браззкотия. Втори ден на безобраззие.

снимки: Албена Зографова

Less politics, more art and music #2

Спокойствие. Пълно спокойствие. Седнахме, изпихме по един чай от лайка, посъбеседвахме за наболели глобални проблеми като затлъстяването при децата и интегрирането на малцинствата. Някои от нас, въпреки че етикета не разрешаваше, си позволиха да си поръчат и малък диджестив. Атмосферата се поддържаше от френски шансони, а лекият аромат на лавандула… Айде моля, без тия браззтотии и този път. Втората вечер на умопомрачителния бразз фестивал по нищо не отстъпваше от предишната. Може би, беше с една идея по-малко културна, (все пак академичният Джигс Уигам и Иглика внесоха интелигентност) но в никакъв случай не бе по-слаба музикално.

Brazzobrazie 2Започнахме с едно странно пътешествие, което ни отведе дълбоко навътре в самите нас. Невероятнa смес между джаз и фънк, подплатена с изкривен и провлачен във времето и пространството тромпет. С това ни обляха Metaфormoza. Росен Захариев-Роко се беше подготвил с цял арсенал от дрънкала, щракала и пищялки, идващи от всички точки на планетата. Шекере (Shekere), Кашиши (Caxixi), Гуиро (Guiro), Фуут ратъл (foot rattle) са само част от инструментите, които се включваха между тромпетните извивки на Роко. Седнах на земята и се разтопих. В този момент до мен седна и бялата фея (не, това не са тежки наркотици, а реален човек) и вече тотално се пренесох извън помещението далеч, далеч… Отзад, Mr. Brown Sugar и Wah Tony поддържаха ритъма, а Миро Иванов къдреше звука с лека фънки китарка. Нa няколко пъти мелодията претърпяваше метаф(м)ормоза и бавният мазен звук, с лек дъб (dub) привкус, се изместваше от енергичен джаз ритъм, за да ни напомни, че все пак сме на бразз фест. Както долетяха, така и отлетяха, оставяйки дълбока следа в мен и желание да проследя развитието на тази странна формация.

Хубаво си почнах с интеграцията на малцинствата, но малко след 11:30 ч. на сцената те си бяха мнозинства. RomaNeno project дойдоха и показаха защо музиката е в кръвта на всеки циганин (извинявам се, ако някой се чувства засегнат). Нено Илиев – акордеон и вокал, Венцислав Радев – барабани (Brazz Vilidj), Ангел Демирев – китара дадоха ромското начало с футуристичната версия на „Джейлем джейлем“. Към тях, разбира се, се присъедини и вечният заподозрян – Михаил Йосифов. Тук е и времето да направя своето второ оплакване към организаторите. Не може така Мишо Йосифов да е на всяка манджа мерудия. То не беше Биг Бенд Брас Асоциация, то не беше Brazz Vilidz, то не бяха аранжименти, то не беше чудо, а сега и тука се е внедрил! А-а-а-а, ма-ха! Всяка вечер ще му слушам виртуозния тромпет. Написал бил тая песен, аранжирал бил оная, то бива, бива, ама чак пък толкоз гениалност не… (простете, на моменти мозъкът ми се браззика). Освен второ „оплакване“ искам да направя и втори поклон. Тази вечер определено той беше за Нено. Макар и незрящ, пръстите му прескачаха по клавишите на акордеона с бясна скорост, а с плътния си глас, той достигаше до кътчета по света, които никой от нас няма да види.

Desi BrazzobrazieИ тук си имахме всичко: циганско реге, сръбски суинг, отидохме и до Испания, и до Русия. За разходката при братушките при нас доприпка прекрасната Деси Добрева. Ако вчера си имахме Иглика, тази вечер цветето беше маргаритка (daisy). Заедно изпяха парчето „Тадж махала“, в което Ангел Демирев ни показа как се свири ситара на китара. Това обаче съвсем не беше всичко. На сцената се качи следващото ромско подкрепление в лицето на Венци Накев. Облечен в лъскава жилетчица, с неслизаща от лицето му лукава усмивка, от цигулката му проплакаха първите акорди на „Очи чорние“. Въртеше струните ту с пръсти, ту с лък, веждите му подскачащи като на койота Уили, а публиката отпред беше пред взривяване. Поизпотих се тук, признавам. Не само аз, а и всички в клуба. Дори французите, които след малко щяха да са на сцената, танцуваха бясно до мен. След минута вече ги нямаше, а малко по-късно разбрах и защо се покриха толкова бързо.

RomaNeno project приключиха с бразз и трясък, а след кратка техническа пауза на сцената поникнаха странни, разноцветни индивиди, за чието описание задължително трябва да отделя няколко реда. И така, по ред на номерата от дясно на ляво имахме: псевдо полицай с къси гащета и снейр барабан с два чинела, закачени на кръста. До него – пиле с тъмни очила и голям  бас тупан, отново лесно преносим. След него – кльощаво момченце с розово жакетче и пилотска шапка от втората световна война, подсилена с тромпет. По в центъра се беше наместил тип с карирани гащи и елече, розово бомбе и гигантски очила,  явно свирещ на тромбон. Точно в средата имахме нещо подобно на супер герой с плащ, черни циркови дрешки и перука от манга анимация – саксофон. От ляво на него се намести може би най-прилично скроеният от всички (до колкото можем да говорим за приличие). Костюмът му беше в ска стил от края на 80-те – саксофон. Тук следва и най-голямото избраззщение. Забележете – розов корсет, розова пачка, розови гети с розови обувки, розова диадема и заешки уши, подаващи се пред две плитки. Това чудо на френската естрада, леко пълно, с изскочил космат корем изпод корсета, свиреше на тромпет. Точно зад него имахме пънкар (маска с гребен на нея), с шотландски килт, който свиреше на туба, а до него кийбордистът brazzobrazieприличаше на някой от Toy Dolls в ранните им години. Тези момчета, които до преди десетина минути танцуваха до мен, сега стояха пред всички нас тотално преобраззени, даже обезобраззени, готови да ни поднесат най-лудото шоу за целия фестивал. За секунди сцената се превърна в циркова площадка, на която всеки си знаеше ролята. Танцуваха, играеха, пееха, закачаха се един друг, скачаха, припадаха, обикаляха между публиката и всичко това под съпровода на най-безумния бразз ритъм. Това бяха Funky Style Brass, чиито стил трудно бих вкарал в някакви рамки, но може би е нещо като фънки-джаз, рага-електро…

Имаше и игри с публиката (малко като при Къци). Дори за едно от парчетата свириха на фунии, закачени с гумени тръби (подобни на тези за наливане на бира в гърлото на някой тинейджър) и мундщук накрая. Браззумното представление на момчетата от FSB (нищо общо с Формация Студио Балкантон) продължи два часа, а енергията им не ги напусна нито за секунда. Може би, на част от публиката им дойде в повечко финалното извращение. Моето лично мнение е, че музиката не може и не бива да бъде само фракове и елегантност. В нея има място за всички. И ако ти си достатъчно голям професионалист, не е от значение в какво ще облечеш своята музикална рожба.

За финал ще припомня отново посланието на великия Джигс Уигам: “Less politics, more art and music.”

P.S. Надявам се скоро отново да се срещнем! (за бялата фея-Криста)

Funky Style Brazz – Brazzobrazie, 08.03.2014@Sofia Live Club
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=huEejAS5Fbw]

Вижте също и: