Тотално браззало. Първа нощ на безобраззие.

BrazzObrazie 2014

Тотално браззало. Първа нощ на безобраззие.

Less politics, more art and music по време на BrazzObrazzie – Brazz Festival в Sofia Live Club

снимки: Албена Зографова

Безобраззие! Пълно безобраззие! Ще ми се забавляват, ще ми танцуват и ще се усмихват! Как не ги е срам!? Влизам си аз в Sofia Live Club и какво да видя – пълно с хора! Можете ли да си представите? Млади, стари, направени, усмихнати, а около тях камери, фотоапарати… Абе, все едно съм на концерт. И отгоре на всичко и Jiggs Wigham (Джигс Уигам) поканили. Въй, въй, въй, легенди ще ми канят те, за концерт заедно с Биг Бенд Брас Асоциация. К‘ъв Бенд, то си беше цял оркестър – 5 тромпета, 4 тромбона, 5 саксофона, барабани, контрабас, китара, пиано и Джигс най-отпред. Та, стои си той нашият и дирижира, свири, грее от радост – все едно си е вкъщи. На това пр-р-росто не издържах, поех дълбоко въздух, бутнах няколко оператора и… Айде, стига глупости :).

BrazzObrazie 2014Време е сериозността ми да смени браззщолевенето и да споделя, че тази вечер беше една от най-магнетичните за мен в последните 2-3 години (с изключение на оня случай с Кинчиту от Радниву, но за него – друг път). Наистина магическа вечер, за която трябва да се оплача на организаторите, защото получих мускулна треска на мимическите мускули от постоянно усмихнатата ми физиономия. Какво да ви кажа? Който не е бил там, да почва да си гризе ноктите от яд и задължително да отиде да се изповяда за този грях, защото връщане назад няма.

Та, както и казах, в моето саркастично иронично начало, клубът беше пълен. И младо, и старо се беше нагласило да посрещне големия Джигс Уигам. Тук, може би, е моментът да спомена, че женското присъствие беше наистина великолепно. Дори и представителките на медиите, които щракаха отпред все едно е дошъл Робърт Де Ниро, се бяха пременили до съвършенство. Още с влизането окото ми попадна (първо върху маестрото, разбира се) върху Стоян Янкулов, Ангел Заберски, Михаил Йосифов, които задължително получават дълбок поклон (не, че другите не заслужават, ама имам две дискови хернии и наклонът ще ми дойде в повечко).

Джигс водеше всичко само с потрепване на ръка, включваше на места и своя тромбон, а след всяко парче пускаше и по някой лаф, като не пропусна да похвали и родната ни ракийка. Музиката преминаваше от funky, stinky, nasty, за да достигне и до sensitive. „Ruff Riding”, “Buckeye Blues”, “If I Should Lose You”, “It Could Happen to You” са само част от композициите, за да завършим с едно парче на John Coltrane, което тотално ни обезобраззи. За сбогом великият Джигс Уигам посади у всички нас и своето послание: „Less politics, more art and music! (По-малко политика, повече изкуство и музика!)“.

BrazzObrazie 2014Вечерта тепърва започваше, защото след кратка пауза на сцената се качиха и огнените De Fuego Orchestra. Те ни отведоха далеч, далеч, в топлите страни, където загарът на кожата и страстните танци дебнат зад всеки ъгъл. Ах Иглика, Иглика! Признавам си, тя беше цветето на вечерта. От парещо червените ѝ устни се изливаха латино ритми, които накараха дори и лелките (без лоши чувства), седящи елегантно до този момент, да се поизпотят. Песни за целуване, прегръщане и съблазняване, както самата Иглика се изрази, най-правилно описва репертоара на бандата. Познатите ни “Cucala” (Celia Cruz) “Sway” (Dean Martin), “Chan Chan” (Buena Vista Social Club) звучаха така, сякаш са авторски. Все пак чухме и нещо наистина тяхно – „Кажи защо“ на Димитър Лазаров, който за съжаление отсъстваше. Конгите тотално ми премазаха бъбречèтата (Свилене, голям си!), които подскачаха в румба ритъм нагоре – надолу. И така, пренесен в кубински бар, бързо се върнах отново в Sofia Live Club към края на възпламеняващото изпълнение на De Fuego Orchestra.

BrazzObrazie 2014„Добър вечер драги телевизионни зрители. Вие сте с информационната емисия на Sofia Live Club – Браззини. Часът е точно 1:00. Започваме с Brazz Vilidj…” (пак браззщолевене). Всъщност не започнахме, а свършихме с духовото село и то малко странно за някои, но пък напълно на място. Момчетата се появиха облечени със светлоотразителни жилетки в знак на протест. Протест, който Софийски солисти искаха да осъществят във Военния клуб. „И тука ли протести?!“ ще възроптаете. Това срещу, което се борят тези световно известни виртуози е ниското им заплащане (400 лв). И тъй като не им бе разрешено да свирят с жилетките, в знак на съпричастност, Brazz Vilidj  изскочиха облечени като улични чистачи (чиято заплата е по-висока). И така Велислав (тромбон, вокал) и цялата банда тотално ни разбраззиха.

То не беше героично “Heroic”, то не беше цирково “Cirque Le Braze”, то не бе „Квартално“, че даже и фолклорно (моабет с тупца-тупца ритъм и стари градски). Абе, тотално браззало. Не останахме, разбира се, и без класиките “What I Got” (Sublime), “Don’t Worry, Be Happy”, “Marina, Marina“ и дори Rocky Balboa се намеси. Слушахме соло след соло, момчетата си играеха с инструментите, а тубата на Митко Узунов – Майстора сякаш беше пети крайник, израснал от леко закръгления му корем. С барабани battle, между Mr. Brown Sugar и присъединилия се към бандата Атанас Попов (Kottarashky и много други), шоуто приключи малко след 3:00 ч. Вече не се държах на крака, гърбът ме болеше (казах ви аз за дисковата херния, ама вие: „Дай още, дай още!“) и тътрейки се насочих към вкъщи, за да заредя браззтериите за утрешното джем безобраззие.

Brazz ViliDJ – Heroic Official Video
Оператор – Микаел Стефанов, режисьори – Микаел Стефанов и Антони Рикев, снимки – Алеко Осенски

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=Otc34-xHDak]

Вижте също и: