Когато птиците пеят – аз ридая. Birds in row.

Когато птиците пеят – аз ридая. Birds in row.

За щастие успях да стигна до Mixtape 5 и да хвана французите от Birds in row, но от друга стана закъснях престъпно много. И това при положение, че концертът се предполагаше, че ще включва най-яката и „моя“ банда от месеци насам (дори година, може би) – Последен опит. Очаквах ги с интерес, но понякога съдбата просто избира да те покоси и те хвърля в изтормозен гняв.

Съжалявам, че изпуснах момчета от Последен опит, бях любопитен да ги чуя на живо, бяха ми ги похвалили заради техен клип. Надявам се да имаме друг повод да се видим и този път съдбата да е благосклонна към мен.

Та… след дългото странстване из електронната музика и съответно българската такава сцена, аз отново се завърнах в тинейджърското си happy place. Домът на всичката черна поезия, любовни терзания и мъка по сивия живот… Надуших ги още с влизането си в малката зала на Mixtape 5 и веднага усетих познатите тонове и вибрации. Малко ме е срам – да си призная не бях запознат с творчеството на Birds in row, но вече имах представа какви имена викат For The Kids Booking в България.  Относно Birds in row още първата чута песен ми хареса, а след избухването на сивия You, Me & the Violence ги добавих веднага към дискографията си.

birds in rowСмея да твърдя, че Birds in row изглеждаха и се държаха точно както си ги представях. Експлозивни, емоционални, приятелски настроени и отдадени на това, което правят. Последното си личи доста в снимките, които направихме. Вокалистът (по-главният) изглеждаше и се държеше точно така, както трябва да изглежда един подобен изтерзан музикален мъченик. Косата покрива лицето, а публиката сякаш по-често виждаше гърба, отколкото очите му. На мен лично вокалите ми звучаха много добре, а самите инструменти още повече.

Малката зала беше издържана във визията прокарана чрез Personal War, която предвещаваше много трудности за фотографите, но очевидно – начин винаги се намира. Цялата зала беше тъмна, а тази тъмнина бе разрязана единствено от две или три силни лампи, които осветяваха сцената от нисък ъгъл. Ако Personal War визия е била искания ефект, то аз определено го усетих. Иначе малката зала се бе понапълнила до средата с типичните познати физиономии. Няма какво да се лъжем – тази музика не е от най-популярните, но пък феновете й са изключително отдадени.

Birds in row изпълниха познати песни от последното им EP Personal War, както и от албума им You, Me & the Violence. Може би съм изпуснал доста добри песни, но на това, на което присъствах се насладих отвсякъде. Имаше както по-бавни и нежни моменти, така и яростни такива, изпълнени с ослепяващ гняв. Връзката Birds in row – публика бе на доста високо приятелско ниво. Случките, разказани между песните, са изказани по най-достъпния и примамващ към приятелство начин, а фактът, че след концерта те обявиха, че ще се зарадват на всеки посетил ги, е достатъчен.

Имаше си мош пит, имаше си вдигане за стейдж дейв, имаше си припяване с вокала… Абе накратко – всичко, от което се нуждае един качествено събитие. И макар публиката да не бе многобройна, макар да не успях да хвана целия концерт – аз останах изключително доволен. След срещата ми с Birds in row на живо, те определено влизат в групата с потенциалните ми любими банди. А що се отнася до For the kids booking – печелят ме и май ще са единственият организатор, който може да докара банди, любими на моето чувствително, прегризано от въшлясали плъхове малко мъчно сърчице…

Вижте също и: