Безвременни техно структури. Contemporary techno structures.

Безвременни техно структури. Contemporary techno structures.

След близо двугодишно отсъствие от клубната сцена, съвместната „рожба“ на Artmospheric crew и Acoustic waves, се завърна…

Contemporary techno structures e проект, показващ едно разлино лице на техно културата. Проект, който възпитава и изгражда чувството за дълбочина и нетипичното възприемане на ограждащата те музикална среда. Поредицата се завърна точно на време, като предвестник на предстоящите десет годишни юбилеи на Artmospheric festival и Acoustic waves. По случай на това специално завръщане, имахме честта да чуем live дебюта, на един от най-ярките представители на съвременното ъндърграунд техно. Завръщането на един от любимците на екипа на Artmospheric и два български live проекта…

Този път вечерта започна от рано за нас. Малко след 23:00 ч. вече бяхме в MIXTAPE 5, за да чуем откриващия лайв проект на Milan. Име, което може би не е познато не всеки, добре покрито и установено се в ъндърграунд звученето.

a3Клубът бе променен. Футуристична и напредничава визия-мапинг върху три отделни структури, висящи от тавана. Мека синкава светлина, която се прокрадваше из тъмнината.Озвучението и този път обещаваше да остави траен спомен в нас, имащо една Една-Функция: кристален звук… Milan вече бе започнал да наслагва и изгражда звуковото скеле за вечерта. Много интересна смесица между ambient, dub, примесени с drone саунд и леки техно елементи. Музиката му стигаше огромна дълбочина и обхватност на честотите на Funktion-One системата. Малко по малко, MIXTAPE 5 започна да се пълни. Milan наслагваше все повече звуци, подготвяйки удобна среда и атмосфера за следващия български проект. 

RoboKnob live e съвместно усилие на Ясен Георгиев и Станислав Генадиев. Две момчета, които успяват да съчетават музика на живо от танцови представления до чисто техно и аcid. Robo момчетата изчакваха, докато Milan изграждаше outroto си. Две минути след 00:00 ч. изграждането на живата техно структура продължи. Ясен и Станислав започнаха плавно и леко експериментално, с малко break звучене…без да бързат. Визуално-звуковата среда в клуба се промени драстично. Стана по-динамична, светлината понамаля и оборотите започнаха да се вдигат. Градежът им все повече добиваше техно облик. Звук, който се изграждаше на момента и в същият този момент поемаше в друга посока. Музиката ставаше все по-трипи и отваряща вратата за хедлайнера на вечерта. Структурата вече бе добила конкретна форма и характер. До тях застана още един силует, който всички разпознавахме.

Предстоеше ни нещо, което рядко може да чуем в родната ни действителност. Французинът Давид Летие, по-известен като Kangding Ray вече бе застанал зад машините си и очакваше да започне да градиRoboKnob започнаха да намалят скорост и да излизат от коридора, който бяха отворили, за да може да се влеем в „дълбокото“… Давид започна. Още с първите няколко бийта, които изгради, ни загатна какво ни очаква. Музиката му веднага потече и започна да обрисува картина на едно далечно бъдеще. Адски органичен и динамичен саунд, веднага внедряващ се в теб и каращ те да започнеш да пътуваш. Комбинация от много лирично звучащи мелодии, безкомпромисен техно звук и ритъм и изключително висока отчетливост и резолюция на всеки звук.

Mузиката му сякаш беше жива и ни заограждаше, ходеше, топла и приветлива и в същото време невероятно танцувална и футуристична. Начинът, по който боравеше с техниката изглеждаше сякаш „маже филия с масло“ – без никакво затруднение, с плавни и отработени движения и абсолютно ясна идея за следващите няколко минути. Вакуум, който те кара да се замислиш. Подреждащ водните молекули в строга подредена техно структура. Нямам идея колко време пуска…Не мисля, че е и от значение. За около двата часа, в които го слушахме обиколихме доста места… Истински звяр-франкофон.

За щастие вечерта бе далеч от края си. Италианският ни приятел бе наред. Един от обичайните гости на Artmospheric феста и запазена тяхна марка-Brando Lupi. Дългокосият италианец, с изключително сериозно и строго-вглъбено излъчване вече ровеше в кейса си. Структурата вече бе изградена, той трябваше да я завърши. Давид започна да презимява машинта си и остави „градежа“ в италиански ръце. Невероятен трип! Без да губи време италианецът започна да върти винилите. Не изгубихме от скоростта и дълбочината. Даже напротив…Римлянинът извади дълбокото и артмосферично, тежко техно… Което ни отвори друг коридор и никой не възрази за това. Самият Kangding Ray слезе и не спря да танцува до края на вечерта.

Сериозността и концентрацията на италианеца бяха респектиращи и напълно отговарящи на звученето, което демонстрираше. С известни грешки в миксинга, но безупречна селекция. Средата отново се промени. Стана още по-динамична и с приглушена светлина. Музиката ставаше все по-летежна. Динамиката във визията бе синхронизирана изцяло с това, което излизаше от колоните. Експериментална визия за експериментална музика.

Brando Lupi започна да се усмихва и да показва леки признаци на танци, в края на сета си. Това бе сигурен признак, че сме показали обратна връзка. Бяхме обляти от невероятно звучене, което изгради собствено пространство и време. Рядко срещано явление по нашите земи, но се надяваме, че вечери като тази ще бъдат все повече за напред.

Вижте също и: